…Виждаш ли, че няма
никакво значение
колко е отминало
някъде назад…
Колкото по-малко
вече ти остава,
толкова по-скъп
ти става този свят.
Ето ги пред тебе
всякакъв… различен…
тъжен… гладен… беден…
радостен… щастлив…
Проумей! Единствен!
Страшно го обичай!
Докато те има…
Докато си жив…
Как ще бъде после?
Много не разчитай…
То от Друг зависи.
Или няма Друг?
Затова – побързай!
Имаш, имаш още!
Всичкото раздай го,
докато си тук!…
Из ново стихотворение на Недялко ЙОРДАНОВ
