Научихме, изтръпнахме: едно 15-годишно дете взело автомобила на баща си, качило две приятелчета и потеглило да ги разхожда. Естествено, за да се изфука – не сме ли го правили и ние на неговата възраст, с демонстративно пушене или с неподстригани коси? – дало газ и фаталното се случило: удар в дърво и мигновена нелепа смърт на двама юноши. Укорихме нехайните родители, оставили палавника без надзор.
Не било точно така. После разбрахме: те били на работа в чужбина.
На другия ден чухме новина от полицията: десетки деца крадели зимни гуми, за да припечелят някой лев…
Сигурно голяма част от тези гаврошовци също са оставени на самотек.
Днес огромна част от тях пушат, пият, дрогират се, правят рисков за забременяване и заразяване секс.
Това са те – безпризорните деца на българската държава-мащеха, прокудила над милион и половина българи да се скитат немили-недраги по чуждите страни за горчивия гурбетчийски хляб.
Преди 100 години, по улиците на Русия, пламнала от безмилостната Гражданска война, подпалена от сатрапа Ленин, се скитали стотици хиляди безпризорни деца-сирачета. Невъзможно било да ги подслонят и изхранят. Особено много били те в Одеса, цели пълчища. Тогава “най-човечният между човеците” разпоредил: да ги изловят като мишки и да ги закарат на остров в морето. Чекистите на Дзерджински изпълнили заповедта на вожда. Оставили ги там – без коричка хлебец. След 6 месеца отишли, просто от любопитство, да видят какво е станало. Заварили купища бели кости…
Който не вярва – да прочете “Архипелаг Гулаг” на Солженицин.
Ще призная добрата държавническа политика само тогава, когато по новопостроените магистрали се завърнат родителите-гурбетчии.
За да няма повече безпризорни българчета.
