Няма цена – не защото е безценен, а защото е обезценен. Ние сме с най-ниската средна продължителност на живота в ЕС и най-високата заболеваемост от сърдечно-съдови и онкологични заболявания.
И, въпреки всички, любимият Парламент роден наш отхвърли президентското вето и повторно си прегласува убийственото решение за мораториум на нови лекарствени молекули за лечение на някои онкологични заболявания.
Да, те са много, над 200 на брой. Но има и по-редки, които могат да бъдат овладени. Ежегодно излизат нови и нови лекарства; у нас обаче пред тях е спусната неумолима бариера: но пасаран!
Ама че щели да умрат няколко десетки или стотици българи – е, капка в морето. Диспансеризираните у нас онкоболни надхвърлят 350 000 души. Към тях ежегодно се присъединяват още 35 000 новодиагностицирани, а други 17-18 000 напускат прекрасния Бял Свят. Какво тук значи някаква си личност? Така или иначе, всички ще умрем.
Да, всички ще умрем – но едни по-рано, други – по-късно. Едни се лекуват в общински или областни болници пред фалит, където лекарите не са получавали заплати от 5-6 месеца; други – в бутиковата Правителствена болница; където лекарствата и специалистите не са проблем.
“Ave, Caesar, murituri te salutant” (Здравей, Цезар, обречените да умрат те поздравяват!”), така гладиаторите, излезли на безмилостна битка на арената, са приветствали жадните за кръвта им аристократи. Смятало се за много елегантно и благородно. Отиваш да умираш, но се радваш на тези, които те пращат на смърт.
Но ето какво изричат, без капчица свян или съчувствие към тежко болните си сънародници, двама от най-видните депутати на ГЕРБ:
“Парите за онкоболните са хвърлени на вятъра. Няма нужда от лечение на онкоболни. Баща ми почина въпреки лечението.” (Цветан Цветанов, председател на Парламентарната група).
“Аз съм озадачена, че онкоболните и пациентските организации истеризират ситуацията с мораториума и искат да протестират с гладни стачки по време на европредседателството. Наистина съм озадачена.” (д-р Даниела Дариткова, председател на Здравната комисия към 44-то НС).
Сиреч – “какво ще кажат чужденците”, както едно време ни плашеха да не се оплакваме. Така, де. Ще дойдат лъскави евродепутати и евродепутатки, ще ги возим с лимузини, и подаръчета ще им правим, за да ни запомнят с добро, а ние ще искаме да живеем? В името на европредседателството – умирайте, и точка по въпроса! Че какви патриоти сте, ако не сте готови да умрете за доброто име на България? Вашите деди как са мрели по бойните полета?
Повече умрели – по-малко разноски за лекарства и пенсии. Какво по-хубаво?!
Пак да сме им благодарни, на нашите избраници народни, че още не са опитали с ДДТ или зарин.
И в същото време, отпускайки щедрите 40 лв коледни добавки за бедните пенсионери (при 1000 евро в Гърция, независимо от размера на пенсията) и 480 лв за полицаите, народните ни избраници си гласуваха – за самите себе си! – скромната сума от 5000 лв.
Та, наистина, животът на човека в България е безценен.
В зависимост от ранга му.
