Многоточие за запетайките

Написахме декларация против безумията в Истанбулската конвенция и призовахме колегите-членове на Съюза на лекарите-писатели да се присъединят към нашия призив. Общо се отзоваха 5-6 души; останалите около 50 си мълчаха. Не, обади ни се още един, при това – професор. Той просто ни направи една малка забележка: не сме били  сложили накаква запетайка на мястото ѝ, като дълго и напоително обясняваше защо е така. Значи – тази запетайка да бъде преди еди коя-си думичка, а не след нея. Или нещо подобно. Накрая учтиво ни молеше да не споменаваме името му, защото – вижте, по принцип подкрепял възгледите ни, ама едно от изреченията му се виждало малко, нали така, по-остричко, да не вземем да засегнем някоя от нежните души, които се опитват да ни пробутват своята конвенция, чиято цел – прогледнахте ли най-после – е да направи нашите собствени деца и внучета като себе си, сиреч – да ходи по левия тротоар и, сакън, да не поглежда към срещуположния пол, щото, трябва да се борим срещу “нестереотипните роли” на гнусните мъж и жена. Накрая писателят със запетайката ни пожелаваше успех в борбата…

Слушай сега, други ми анонимнико, ти, демократични Киряк Стефчов. Навремето Марко Семов разправяше за една историческа фотография, документирала първата първомайска манифестация в Троян, някъде през 1902-3 година. На улицата маршируват 7-8 занаятчии с развято знаме, а в дъното, се забелязва някакъв човечец, дето ходи… с единия крак на тротоара, с другия – на улицата. Сиреч: хем е с тях, хем – не.  Та и твоята работа, колега.

Хем те е страх, че ще изпедерастят децата и внуците ти, хем даваш кураж на вдигащите глас срещу надвисналия кошмар, и се пишеш техен съучастник, защото си им дал съвет относно една запетайка. Ама, за всеки случай – както онзи Мунчо от Троян: да се криеш. И ако утре някой от “джендър-контрольорите” те попита със свъсени вежди: къде си бил, ще му кажеш – нямаше ме. Ако внуците те попита защо не си ги защитил – ето го и оневиняващия отговор: с тях бях, коригирах им запетайката.

Не разбираш ли, че самият ти си една незабележима, нищо не значеща запетайка?

Сам си си избрал тази роля.

Лошото е, че се опитват да превърнат целия ни народ в една запетайка. От четирите въпросителни на Левски комай това ни е останало…

Comments are closed.