Отново сигнали за побоища, крясъци и обиди над… безазщитни деца от детски заведения, този път – от Бургас. Стана ни всекидневие, и то в дните, когато цяла България се тресе от протести по повод предвижданата, според Истанбулската конвенция, борба с насилието срещу жени и деца (друг и въпросът, че там демагогски се прокарва безумната идея да им преобръщаме пола, в смисъл – да ги изпедерастяваме, но това е друга тема).
Възпитателките бият, ругаят и обиждат децата ни, които сме им поверили да ги гледат, докато през това време работим, за да им плащаме!?
На какво прилича това? Лично на мене – на “Кучката от Бухенвалд” Илзе Кох. Каква е разликата между нацистката и нашите биячки? Разликата е, че ние ще си имаме (да, да, ще ни я наложат насилствено) Истанбулска конвенция. Ще ги пазим от бой и насилие, но и насила ще им обръщаме резбата…
На два пъти съм писал до Столичния инспекторат по темата; препращаха ми писмата до МОН; оттам ми отговаряха, че това е работа на Инспектората. Волейбол от световно равнище. А синдикалистката Янка Такева възропта срещу… родителите, които подпъхвали записващи устройства в дрешките на децата си – това, видите ли, не било почтено; следене и слухтене, унижавало човешкото достойнство на колежките й. А достойнството на децата? А стресът, който – както знаем, е болестотворен?
Една от бургаските биячки, уплашена, си подала оставката. Не, моме, ще трябва да отговаряш пред съда; има си и Закон за защита на децата.
Най-сурови, като при убийство (защото е убийство на Душата, най-ранимата – на децата ни!) трябва да бъдат наказанията при деянията на българските “кучки от Бухенвалд”, последователки на Илзе Кох:дисциплинарно уволнение без право на назначаване на педагогическа работа. Уволнение и за директорката на съответната детска градина. Да видим тогава дали колежките им ще продължават да бият, а началничките им – да се правят на света вода ненапита.
“Фанатично трябва да защитаваме децата!”, беше казал психиатърът д-р Николай Михайлов.
Това пожелание трябва да отправим и към МОН, които изхвърлиха стихотворенията на Вазов, Ботев и Вапцаров от читанките на децата ни и нехаят пред побоищата, нанасяни им от учителките им.
