Здравеопазването – без гръбнак, без сърце…

Едно време, при социализма, твърдяхме, че окръжните болници били гръбнакът на българското здравеопазване. После те станаха областни, което не промени огромното им значение. Там работеха най-добрите местни специалисти и се лекуваха най-тежките и сложни случаи.

Но – ето, появиха се частните, и, колкото и чудно да е, ги изместиха. Конституцията им дава право да бъдат равнопоставени с областните и общинските. И като се започна едно издояване на монополната Здравна каса… Нищо, че тези частни болници си имат ценоразпис и вземат пари и от пациентите. Нищо, че в нормалните страни частните лечебни заведения нямат право да смучат от обществения ресурс; те си имат съответните договори с други частни фондове.

В деня, в който здравният министър и председателят на БЛС подписаха прословутия НРД/2018 г.  Кардиологичното отделение на Областната болница „Хр. Ботев“ във Враца бе закрито! И какво е тогава една областна болница без едно от основните си отделения?! Та нали от инфаркт годишно умират 20 000 българи?! А поне 3 пъти повече го преодоляват?

Дни преди това петима хирурзи на Добричката болница я напуснаха. Къде са отишли? Много просто – в частна болница. Където заплатите им ще бъдат 4-5 пъти по-големи. Няма лошо: ние винаги сме пледирали за високи доходи на лекарите; в цял свят те са най-добре платените. Само не – и в нашите окръжни болници…

Една след друга се разпадат и скоро ще фалират областните болници; остават без кардиологични и хирургични отделения; а гръбнакът на здравеопазването ни се троши – бавно и мъчително. Това са печалните резултати от илкосемерджиевата реформа: остави здравеопазването ни без сърце и с пречупен гръбнак. Като награда самонадеяният зъболекар бе удостоен с нов министерски мандат, макар и в служебен кабинет.

Що се отнася до пациентите – който няма пари, да му мисли…

Tags: 

Comments are closed.