Както е известно, на 9 май в Берлин е приета безусловната капитулация на фашистка Германия. Подписите полагат маршал Георги Жуков и фелдмаршал Кайтел, който по-късно ще получи своята смъртна присъда от Нюрнбергския процес.
Ден преди това американците правят същото; затова смятат не 9, а 8 май за края на най-жестоката война на човечеството. Като всячески се стараят да премълчават основната заслуга на Съветския съюз за разгрома на Хитлер.
“По-добре фашист, отколкото комунист!”, се изцепи оперетният (всъщност, защо обиждаме жанра?) депутатин Пачо.
Да погледнем фактите.
Втората световна война донесе неизброими страдания на човечеството, най-вече – на Европа.
СССР губи 11,9 млн войни;и, Германия – 8,9 млн. Умрелите цивилни съветски граждани са още повече – 14,7 млн; половината от тях са избити от немците, 4,1 млн – от глад и студ вследствие непосилните условия на окупацията; други 2,1 млн – издъхнали, принудително работейки като роби в Германия.
А 4 млн от нейните граждани са избити при безчовечните бомбардировки, извършени от англо-американските пилоти с единствената цел – психологически ефект. Ако тези стотици хиляди тонове бомби бяха хвърлени над немските позиции, войната щеше да свърши много по-скоро. Но това е тактиката, препоръчана от “стратезите” Курт Левин и фон Нойман; някой съдил ли ги е като военнопрестъпници, за престъпления срещу човечеството?
Чърчил радостно възкликва, когато му докладват, че Дрезден е обхванат в пламъци “Нека горят като подпалки!”. След разрушаването на София въодушевено се заканва, че ще я срути до основи и на мястото ѝ ще засади картофена нива. Другият безмилостен ръсител на бомби над жени и дечица Рузвелт умира месец преди края на войната, но приемникът му Труман извършва нещо не по-малко ужасно: хвърля две атомни бомби над мирни японски градове, избивайки за секунди 200 000 невинни души.
