“Като лекар не вярвам почти на никоя диагноза от епикризите, защото тя често е стъкмявана за получаване на пари от КП. Финансирането на здравеопазването по КП е порочно!”, заяви по “Хоризонт” д-р Иван Кокалов от КНСБ.
Това сме го казвали още с въвеждането на унищожаващите здравеопазването и лекарския морал КП. Те бяха идея на един зъболекар, в чиито ръце не е умирал нито един пациент; човек изобщо незапознат с диференциални диагнози, критични състояния, възстановяване, битка за живота на пациента.
Сред най-големите дефицити в здравеопазването, оформили се от престъпната “здравна реформа”, се оказа именно Доверието; а то е неделима част от поставянето на диагнозата и провеждането на лечебно-диагностичния процес и възстановяването. Нещо повече. Всекиму е известен плацебо-ефектът на Вярата в лекаря и препоръчените от него медикаменти – те увеличават ефекта си с 30, дори 70%, според клинични изпитвания, проведени от авторитетни американски университети.
Какво доверие можеш да имаш на лекар, който не те гледа в очите, не ти снема анамнезата, а те пита единствено дали си здравноосигурен и направо те праща на бездушните лабораторни изследвания? Да не говорим, че не те успокоява. Нито пък ти обяснява как да приемаш предписаните ти лекарства, какъв режим и диета да спазваш. Липсата на съчувствие или поне – съпричастност към страдащия болен, му отнема Вярата в излекуването. Без нея лечебен успех трудно се постига. Болният не е машина, на която без всякакви обяснения сменяш повредените части. Той е Човек, ерги – има и Душа!! Не я ли докоснеш – тогава що за лекар си?
А веднъж доверила ти се – можеш да ѝ въздействаш по най-вълшебен начин.
Защо не се възползваме от нея?
