Интересните доклади на присъстващите водещи сърдечни, гръдни и съдови хирурзи не бяха причина да не се забележат още 2 радостни събития: първите 2 броя на новосъздаденото професионално списание “Българска гръдна, сърдечна и съдова хирургия” (гл. редактор проф. Генчо Начев, председател на редакционната колегия доц. Александър Червеняков) и неостаряващият, изумително бодър, работоспособен и колегиален основоположник и доайен на българската гръдна хирургия 85-годишният проф. Петър Червеняков, несъмнено най-възрастният началник на клиника у нас (Клиника по заболяване на млечната жлеза, ПСАГБАЛ “Св. София”), който оперира всеки ден! Дай, Боже, на България повече българи, лекари и колеги като него, сина и внука му!
Именно на проф. Петър Червеняков бе и първият доклад на сесията по гръдна хирургия: “Рак на гърдата при възрастни пациентки над 65 години”. Оказва се, че над 75% от тях са с тежки придружаващи заболявания, налагащи индивидуален подход, предоперативна подготовка, прецизиране на хирургичното лечение и постоперативни реанимационни мероприятия. В 12% от случаите туморният процес е силно напреднал. Интересно е, че в първоначалния стадий ракът на гърдата може да не проявява симптоми. Ето защо лекарите трябва да поощряват жените ежемесечно да си правят самоизследване и редовно да посещават мамологичния кабинет.
Интерес предизвикаха редица доклади в секцията “Сърдечна хирургия”, особено “Използване на артериални графтове в коронарната хирургия без екстракорпорална циркулация”, от проф. Генчо Начев и сътр. От УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив. Употребата на артериални графтове представлява нов подход в коронарната хирургия. Приложението на аортокоронарен байпас на биещо сърце се използва все повече дори и при критично болни пациенти. така се избягват усложнения, свързани с екстракорпоралната циркулация, включващи цереброваскуларни инциденти, бъбречна недостатъчност и инфекции, дължащи се на компрометирана имунна система. Off-pump-операцията е алтернатива за изпълнение на миокардна реваскуларизация със същата сигурност, както конвенционалната операция, без те да се конкурират. Изборът е въпрос на собствен опит и обмисляне пред оперативното клинично състояние, ангиографията, рисковете, предимствата и необходимостта от пълна миокардна реваскуларизация.
Друг доклад на проф. Генчо Начев и сътр. (Б. Баев, Д. Петков, Р. Илиев, В. Папанчев) – “Реконструктивна хирургия на митралната клапа” доказа, че пластиката на митралис е метод на избор при лечението на митралната регургитация. Спешността на оперативната интервенция, инфекциозният ендокардит, ниската фракция на изтласкване и исхемичната етиология са най-важните рискови фактори за оперативната смъртност и намалената преживяемост. Ранните реоперации се дължат основно на технически проблеми, свързани с пластиката, докато късните са клапно обусловени.
Преобладаващата част от докладите, чието ниво безспорно беше европейско, бяха изнесени от сътрудниците на УНСБАЛ “Св. Екатерина”. Бяха представени и първите 2 броя на специализираното списание на Дружеството по белодробна, сърдечна и съдова хирургия – “Българска белодробна, сърдечна и съдова хирургия”, с главен редактор проф. “Генчо Начев”, който е и президент на дружеството.
