Каква удивителна биография имат някои хора! Особено – ченгетата.
Със “заслугите” на босоного помашко детство да те приемат с предимства в пазарджишкия филиал на ВМИ – Пловдив, да се дипломираш с тройка, да подържиш екартьорите в малка болничка, па после да се захванеш с печелившия бизнес с горива и да се видиш, най-после, с любимите ти парички в джоба. Оттам – разбира се, ще ти дойде и самочувствието.
Макар да не си бил никога активист, нито пък – делегат на Регионалната лекарска колегия, да те изберат с един глас повече за неин председател. Причината? Умееш да черпиш и да глаголиш щедри обещания.
Оттам пътят, по-скоро – подмолното изпълзяване до председател на самата централа. Откъдето започва и лапачката – чрез снабдяване на болниците с мазут. Той е толкова фалшифициран, че задръства дюзите на най-голямата българска болница и самият премиер Станишев иронично се провиква от трибуната на НС :”И мазутът му е некачествен!”
Цели 7 месеца след изтичане на втория му мандат се започва едно нагло протакане и отлагане на Отчетно-изборен Събор. Специално заради този специален председател ние изработихме Закон за допълнение към ЗСОЛЗ, съгласно който ако УС на БЛС не е свикал този форум 3 месеца след изтичане на мандата му, това се прави от здравния министър, тъй като той е отговорен за цялата национална здравна политика. Със съдействието на д-р Тодор Кумчев, тогавашен зам.-председател на Комисията по здравеопазване при НС и на д-р Константин Тренчев, законът бе гласуван и приет от Парламента. И търговецът на мазут бе изхвърлен зад борда на съсловното движение. Направо – в канавката. Където отдавна му е мястото.
Да, ама – не… Поне така си мислехме. Маститият, виждан отвсякъде еднакво бизнесмен има още какво да даде на бившето си съсловие. Организира международни организации и срещи, пъчи се в президиуми, наравно с купени академици. И – нищо, че му излиза досието на доносник от Шесто управление на ДС; вербуван е още в студентските си години, за да донася кой от колегите му разказва вицове за другаря Живков. Разбира се, така се вземат по-лесно изпитите; а и друго си е: наш човек, довереник на властта.
Специално заради агент Жеко в Устава на БЛС бе прието допълнение: ченгетата нямат право да бъдат избирани в ръководните органи на съсловната организация.
Но ето, че този негов Железен светилник (с енергиен източник – некачествен мазут) пак бе кандидат: за вожд, този път – на най-голямата колегия – Столичната. Чакайте, ама нали беше делегат на една провинциална? Това не е ли измяна към нея? И на какво разчита за успех: на късата памет на лекарите, на почерпки, на безплатни нощувки в Пампорово, на популярност сред софийските колеги? Не вижда ли, че става за посмешище?
И, най-важното: нали подобна кандидатура е противоуставна?
“Никога не е късно да станеш за резил”, гласи нашенска поговорка.
Дори и да си Жеко.
Има и друга: “На всяка свиня ѝ идва Коледата.”
Това, че седмица след Отчетно-изборното събрание бе Великден, в случая няма значение.
Свинята си е свиня независимо от сезоните и празниците.
Все пак, ще си позволим още едно обсъждане, по-скоро – предупреждение.
Кой знае как и кой знае защо Железният светилник Жеко е бил хабилитиран за… доцент. Нищо чудно след някоя и друга годинка да пропълзи до професор, оттам – до декан…
И ще стане като вица в турската баня:
Е, ние ви предупреждавахме…
ххх
Очаквано, кандидатурата на Агент Жеко бе отхвърлена с досада и омерзение от столичното съсловие. Провалиха се и хората на досегашния предводител, известен най-вече с безкрайната смяна на партийната си принадлежност и вечните напъни към постове, на които неизменно се проваляше. Разбира се, този неуспял кандидат-студент за ВИТИЗ няма да бъде запомнен с нищо добро от съсловието, защото не извърши нищо полезно за него, а единствено – за себе си.
За председател на софийската съсловна организация бе избран д-р Асен Меджидиев, УНГ.
В първото си интервю по една от теливизиите той цитира Вашингтон: че ако искаш да успееш, трябва да се обградиш с почтени хора.
Напълно правилна философия!
Остава да я видим в действие.
