“В края на 2017 г. населението на България е малко над 7 млн, като за година намалява с 51 хиляди. За последните 10 години сме се стопили с 590 хиляди души.”, четем във в. “Труд”. Броят му е от фаталния петък 13 април, когато изпращахме Тончо Русев, а в същото време 6 невинни пътници загубиха живота си заради престъпната небрежност на една безотговорна шофьорка.
И още от заключенията на вестника: “60% от бебетата са създадени без брак.”
“Труд” не съобщава обаче още нещо, не по-маловажно: със сигурност поне 40, ако не и 50% от новородените през м. г. българчета обаче не са българчета! Или, най-малкото – родителите им не са с българско самосъзнание. Не ги определям по етнос, защото Комисията за борба с дискриминацията е много чувствителна спрямо това.
И друго: повечето софиянки раждат първото си дете на или над 30-годишни.
Не се посочва и друг тревожен показател: 40% от семействата /предимно от българския етнос/ са еднодетни, сиреч – няма го простото възпроизводство: двама души /все още – мъж и жена…/ да създадат поне две деца.
Не искам да се самоизтъквам, но по този най-тревожен, основен за българската държава и нация проблем пиша от над 30 години, когато въпросните възрастни първескини още не са били родени. Автор съм на първата и вероятно все още единствена документално-публицистична книга по демографския въпрос – “Децата, без които не можем”, която бе отпечатана през 1988 г. Още тогава предсказвах, че след 300 години ще умре последният българин! Като се има предвид, че тогава бяха родени 118 000 деца и прирастът ни беше плюс 2,1 на хиляда; днес е минус 5,7 на хиляда. И то – Берлинската стена още не беше паднала и светът не бе залят от пагубната за малките и слаби държави глобализация. Изтъкнах основните проблеми: унищожаването на селата /защото селяните са тези, които раждат, не – изнежените граждани/, безбрачието или късното встъпване в брак, еднодетството, липсата на насърчаване към дву- и три-детство. Споменавах също, че през 1910 г. новородените са били /предимно – българчета!/ 180 000, а през 1945 – 167 000. Оттогава досега съм разпращал тази книга, придружена от тревожни докладни записки, буквално до всички президенти и премиери. В отговор: ледено, да не кажа – презрително мълчание. Властимащите от демографския проблем не се интересува. Тяхната тревога е единствено в това: как да се закрепят на топлите си кресла.
Какъв вой надигнаха соросоидите-либерали и джендъри по повод третото преизбиране на Виктор Орбан. Бил популист, медиите не го критикували и пр. Да, но този истински, а – не на голи думи! – родолюбец повиши населението с 45%. Без да си е назначил специален вицепремиер по демографските въпроси. Всъщност, отдавна разбрахме основната грижа на нашия баш-майстор по въпроса: строежът на стената по границата и шумът и тютюнопушенето по ресторантите. Човечецът не е виновен: прави това, от което разбира. Не можем да го упрекваме: нали ние сами му поднасяме зелника…
Иска ми се да тръгна като Диоген, с фенера, и да търся нашия човек, който мъжки да се заеме с пагубния за България демографски въпрос.
Но, жалко: Орбан няма българско гражданство.
