“Хубава си, моя горо…” – кой не знае и не е пял тази великолепна песен по текст на Любен Каравелов?
Само дето с песни не става. Трябва и малко съзнание. И контрол, разбира се.
Едно време неистовият родолюбец Хайтов, по образование лесничей, охкаше и предупреждаваше на висок глас да си пазим горите, да не ги изсичаме или поне веднага след това да залесяваме.
Кой да го чуе?
Днес депутати внасят допълнение към Закона за горите /ако това е точното му име/ за най-строги наказания спрямо незаконната сеч и ловците-бракониери.
Идете в който искате град на България, а дори и в Южния парк – и ще видите десетки, стотици голи дънери. Там, където са високи до кръста, е повече от ясно кой е въртял брадвите: една особена, ползваща се с привилегии и облаги прослойка: тези хора не обичат да си дават много зор; навеждането им се удава само когато трябва да пускат /не ще и дума – срещу солидно заплащане/ бюлетини в урните.
И какво като ще има установени солени глоби плюс безплатна квартира с решетки за няколко години?
Някой виждал ли е там незаконен дървосекач или бракониер, убил сърна?
“Заплакала е гората…”
Само дето сухите дънери сълзи не пускат.
