На вниманието на МЗ, БЛС, СБП, БАН: Назад към Хипократ!

Темата за Човеколюбието – първият и неотменим принцип в медицината винаги ме е вълнувала и нерядко е водела перото ми. Нещо повече: преди 5 години организирах и проведох в Смолян, с насърчението на МЗ и БЛС /не изпратиха свои представители, а само поздравителни адреси – и това е нещо…/ среща на директорите на РЗИ в страната именно по тази тема.

Подкрепиха и призива ми към тези институции ми да създадат съвместен Център за здравно-духовна култура – и дотук. Неотдавна с изненада разбрах, че някой някъде е организирал дори конгрес по проблема; естествено – без да ме канят; кражбите на идеите ми, които фактически са интелектуален продукт, не са нови; спомнете си безскрупулно присвоените „Чилови дни“ и „Белиновият симпозиум“.

Нека си припомним и още нещо: медицината за човека от памтивека се определя като хуманна; за да се различава от ветеринарната, която е за животните. На това определение обаче престъпно проведената „здравна реформа“ безмилостно сложи кръст и днес медицината, насила наблъскана в златния кафез на търговията, стана откровено бакалска – бездуховна, сметкаджийска, скована в желязното менгеме на клиничните пътеки, регулативните стандарти и лимитите, които вкупом я убиха. Защото там, където Търговията влезе – Медицината излиза, но поразиите вече са направени.

Всяка Регионална етична комисия ще потвърди, че основните оплаквания на пациентите от лекарите е именно тяхното безразличие към страданията и проблемите им, липсата на всякакво съпричастие и милосърдие, на Човеколюбие. Загърбени и дори поругани са всякакви принципи на предшествениците ни – от Хипократ през Авицена, Парацелз и Чилов.

Напълно споделям възгледите на високоуважавания професор по социална медицина Веселин Борисов, който определи дилемите, пред които съвременният български лекар е поставен между: принципите на Хипократ и модерните медицински технологии; потребностите на пациента и възможностите на медицината; ползата и рисковете на медицинските интервенции /позволяваме си да добавим: нерядко – и противопоказанията им, както и излишното им прилагане с престъпна цел печалба, Т. Н./ и медицинската етика и здравната икономика /която е съвършено чужда на етиката, защото тя е абсолютно несъвместима с печалбарството за сметка на страданията на пациента, свещената вещ – както го определя Хипократ, Т. Н./.

Проф. Борисов цитира Пирогов: „Бъдещето принадлежи на превантивната медицина. Вървейки ръка за ръка с лечебната, тази наука е крайно полезна за човечеството.“ „Най-голямата промяна в моя живот е, че от клиницист станах профилактик“, признаваше и изтъкнатият наш гастроентеролог и основател на българския нутриционизъм акад. Ташо Ташев.

„Проблемите на здравето са болни обществени проблеми“, цитира проф. Борисов блестящия биохимик и общественик проф. Асен Златаров и дава своите препоръки, към които ние се присъединяваме с удоволствие:

„Обобщено казано, като теория и наука медицината ще се прероди и преобразува по същество в здравно човековедение, а като стратегия и практика – в здравен антропомениджмънт. Медицината ще стане всеобхватен мениджмънт на човешкото здраве в трите му нива: индивидуално, групово и обществено.“

И, още: „Хипократ не е просто исторически образ, а фундаментален принцип. Позоваването на Хипократ никога не ще бъде ретроградност или консерватизъм. Без Хипократ медицината губи своя образ, своята същина и цел. Името на истинската, на автентичната медицина в днешния и утрешния ден може да бъде само едно: Хипократова човековедска. И най-атрактивното ново направление в медицината няма право на автономност, то е неделим елемент от единната Хипократова медицина. Няма друг по-всеобхватен и по-сигурен символ и гарант за хуманизма на бъдещата медицина, освен името /ще допълним: и делото, Т. Н./ на Хипократ.“

Какво по-вярно казано?

Подновяваме нашето предложение до МЗ и БЛС: да създадем единен Център по здравно-духовна култура. Към него може да се присъединят също СБП, БАН и СБЖ. Намирам го за съвършено необходим при неконтролируемото избуяване на необразовани самозвани шарлатани-псевдолечители, които заблуждават и ограбват лековерните хора, а и като противовес на меркантилизацията и дехуманизацията на медицината. Този Център ще дава здравни познания на хората /и най-вече – на децата/, ще ги насочва към авторитетни лекари, ще обсъжда терапевтични и морално-етични проблеми и, не по-малко важно: ще събира, анализира и обобщава препоръки, дискусии, мнения, идеи и инициативи в областта на здравеопазването; той ще бъде дори нещо като лекарски и пациентски „Хайд-парк“.

За да бъдем верни на Татко Хипократ, който още преди 2500 години е определил професията ни така: „Лекарят е философ, на боговете равен.“

Назад към Хипократ!!

Comments are closed.