Кой от нас не е мълвял онова чудно стихотворение на Ран Босилек (Генчо Негенцов) “Родна реч”:
Родна реч омайна, сладка,
що звучи навред край мен.
Реч на мама и на татка,
реч, що слушам всеки ден.
И над книгата унесен
родна реч ми пак шепти.
Милва като нежна песен,
като утрен лъч трепти.
Е, това толкова вълнуващо стихотворение е изхвърлено от читанките на децата ни от МОН.
Причината този път не “езикът на омразата” (мотивите да изхвърлят Ботев), а в “политическа коректност”: какво е това прилагателно “родна” – идва от “Родина”; ние нямаме Родина, нали сме глобалисти?! Какви са тези “мама” и “татко” – ще се обидят хомосексуалистите, които не могат да бъдат майки и бащи; вместо това трябва да имаме “родител-1” и “родител-2”; нали сме либерасти-соросоиди?
“Майце си” на Ботев също отпада: какъв е този “турчин, що бесней над бащино ми огнище”, това е дискриминационно спрямо българските граждани от турски произход. И – пак “майце си” (сиреч – “мамо”), и “бащино” (идва от “баща”); нали се разбрахме – “родител-1 и 2”, и точка! Няма да има и “бременна жена” – а “бременен човек”.
Абе, вие не разбрахте ли: половете, според Истанбулската конвенция (пак ще я внесемв НС, бъдете сигурни: Брюксел ни го е заповядал вече) половете са 31; сред тях “мъж” и “жена” няма!
Това е нашето родно (ух, пак тази скверна дума) МОН.
Третополово.
Българи, пред очите ни убиват! Първо – Душата; после – Родината; идва ред на християнската ни религия )”Няма православие – няма България!”, Антим Първи) и накрая – половата ни същност.
Направо да зачеркват България от картата на света!
Решили са го.
Заповядано им е – и ще го сторят…
И дори паметта (“Тробо бащин и плачат майчин”, Ботев) не ще ги спрат. Анатема!
