УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Обръщам се към вас не само като член на СБП, а и като многодетен българин – баща на 4 деца и дядо на 5 внучета.
Започвам с тревожен въпрос, защото почти всички сте като мен – бащи и майки, баби и дядовци: нима не забелязЗвате целенасочено водената от МОН пагубна за народа и децата и внуците ни политика на тяхната дебългаризиране, отродяване и покваряване?!
И всичко това – на фона на катастрофалната демографска катастрофа и опростачване и обездухотворяване на народа ни?
Тогава – без извинение за прекия ми въпрос-вик! – защо не реагирате според предназначението на СБП?
Още през 1991 г. чиновниците от седесарското МОН са пратили указание до учителите в страната “по-малко да говорят за Левски, Ботев, Каравелов и Раковски”. Оттогава, насърчавано от БХК, сороското “Отворено общество” (против което Хайтов толкова много пишеше) и Фондация “Америка за България” и други антибългарски НПО, МОН води целенасочена борба за дебългаризация и отродяване на нашите деца – турското робство се представя като една почти идилия и успешен период за българския народ, отрича се баташкото клане, принизява се ролята и величието на възрожденците и революционерите ни.
Безродните чиновници от МОН безцеремонно изхвърлиха от христоматиите и учебниците най-родолюбивите текстове на нашите възрожденци, стожери на родолюбието и духовността и класици: народния епос “Балканджи Йово”, Ботев, Вазов, Чинтулов, Захарий Стоянов, Алеко, Яворов (“Арменци”), Вапцаров (“Вяра”; сега гласят същото и за “Прощално”, което дори стана тема на чалгаджийките – недопустимо кощунство, достойно за повдигане на съдебно обвинение за гавра с национални символи!), красивото любенкаравелово “Хубава си, моя горо”, омайно-сладката “Родна реч на мама и на татка” (защото не са “родител-1 и родител-2”) на Ран Босилек, повестите и романите на Емилиян Станев?!
Да не говорим за гнусната джендър-идеология, която все по-натрапчиво, поощрявана от същото това най-антибългарско МОН, финансирана от него, МТСП, МФ и МП, залива училищата ни чрез налазилите я нагли, безсрамно-открито хомосексуални НПО, и то – без да е приета – сатанинската Истанбулска конвенция? Опасността от ратифицирането й не е отминала, защото соросоидните брюкселски педофили продължават още по-настойчиво, с изнудване да ни я натрапват и чудовищно да посягат към децата и внуците ни.
Нима ще ги оставим в лапите на джендър-контрольорите, съвременните еничари, опричници и чекисти, както това се практикува вече масово в скандинавските страни, Германия и Канада?!
Джендър-терорът е истинско престъпление срещу човечеството!
А мълчанието означава съучастие.
Нима писателите могат да бъдат съучастници в подобно злодеяние към човечеството, към децата и внуците, към собствената ни кръв?!
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Вас, като радетели на родната ни реч, не може да не ви тревожи, че дълго предъвкваният Закон за българския език непрекъснато се отлага и така и и не влиза в пленарната зала на НС. В същото време враждебни на България сили като ДОСТ настояват за обявяване на турския език за втори официален (по подобие на албанския в Македония; катастрофалните последици от което се ясни; това ли чакате да се случи и у нас; ще допуснем ли и тези злокобни намерения на тъмните антибългарски сили?!).
Затова предлагам:
1. СБП решително да протестира срещу тази средновековна дебългаризираща, отродителна и покваряваща политика на МОН, по-страшна и от турското робство, прилагана от наши майцепродавци и родоостъпници:
чрез съответната декларация – с искане оставката на продажното му позорно антибългарско соросоидно и джендър-ръководство, както и – директно пред Министър-председателя! – за дисциплинарното уволнение на министъра и неговите заместнички и даването им под съд за водена антинационална политика и нерагламентирано пилеене на средства за пагубна джендър-идеология; и с искане закриването на антибългарските чужди фондации и НПО (по примера на Русия и Унгария);
2. СБП да настоява за незабавно връщане на изхвърлените от МОН родолюбиви текстове на нашите възрожденци и класици;
3. СБП да поднови усилията си за придвижване и окончателно приемане на Закона за българския език, предъвкван и отлаган вече 20 години с ясната цел: да бъде окончателно забравен и изоставен.
Иначе ще оставим впечатление за една безлична конформистка и беззъба организация; и какъв ще е тогава смисълът от функционирането й и ползата от нея за Майка България? Защото – ако бъдем лишени от родова и историческа памет, религия и пол – ще бъдем едни нищожества.
Още повече, че наесен предстои 105-годишнината от създаването на СБП от народния Поет. С какво сърце ще участваме в тържеството и с какви очи ще гледаме портрета му, ако не сме сторили нищо в защита на Родината, на децата и внуците си, честта на българската литература и езика свещен на нашите деди, както ни е завещал дядо Вазов? София, 16 юни 2018 г. С уважение:
(Внесено в канцеларията на СБП на 30 май 2018 г.)
