Лечебната сила на словото

„В начале бе словото“, Библията

Присъствах на представяне на стихосбирка. Всъщност, оказа се… здравна беседа, изнесена от… автора-литератор. Навремето човекът беше редактор в авторитетно списание; пишеше увлекателно и мъдро. След време, останал без работа, с учудване го виждах по телевизионни предавания и слушах по радиото как пламенно убеждаваше зрителите и слушателите в чудодейната сила на лечителите-богомили (сякаш са оставили писмени свидетелства), на билките, на лимеца и какво ли още не.

Познавал и смесвал лечебните треви и изготвял от тях всецелебни илачи (той – лаикът, в чиито ръце не е умирал нито един пациент!). Въздействал на всякакви болести. Нещо повече – боравеше и с диагнози. Каквото и да ти се случи – за всяка болки си имало билка. Що за наглост, що за самочувствие!? В медицината това поведение се нарича „престъпна самонадеяност“. Немалко пациенти са си отивали така, нахалост. Наблюдавал съм го и като студент, и като млад лекар.

От възторженото лице на този знахар, самоназначил се за цар на панацеята, бликаше неподправен възторг. Ще кажеш: Исус е слязъл от небесата. На какво се базираше това самочувствие? На дипломи от медицински факултети, на излекувани в клиники пациенти, на участие в авторитетни медицински форуми? „Медицина на доказателствата“ – е новото направление в тази най-висша и сложна наука, в 50% обновяваща се на всеки 5 години. Неслучайно на Запад всеки специалист, дори и да е професор, се явява на тежък изпит за препотвърждаването й пред солидни комисии. Нашите билкари обаче не се нуждаят от дипломи и ценз. Те твърдят: могат да лекуват всичко! Морето на Медицината им е до колене.

„Обущарю, не по-далеч от обувките!“, е казал Апелес на фукльото, критикуващ портретите му.

Примери със самозванци-“лечители“ у нас – колкото щеш. Повечето от тях са откровени шарлатани-печалбари, други (далеч по-малко) са честни, поне пред себе си, и си вярват. Не знам към коя група да причисля професора по агрономия Мермерски, който ни залива от ТВ-екраните и от вестниците с… поставяне на диагнози и смели рецепти, с които лекува всякакви болежки; никоя от тях не може да му се опре. Имаше и един бай Димитър Кр., вече покойник, който дори бе съставил списък на болестите, които лекува с известна само на него билка, разтворена в… 6% солна киселина. Намазваш си слепоочията с това „чудо“ – и в миг ти изчезват ракът, меракът, склерозата, „пердето – външно и вътрешно“ (така го бе написал) и всичко, цялата номенклатура на патологията. Друг наш мошеник, от Виена (химик, дори не и фармацевт), бе измислил „лекарство“ срещу рак, независимо от стадия му; с тази панацея излекувал десетки болни в немски клиники (кой професор ще го допусне там; нали ще го уволнят начаса?!); искаше среща със самия Бойко и щеше да даде патента на Родината си срещу… 1 млн марки (еврото още не беше въведено).

Лекарство „против рак“ (какъв точно – там диагнозите са цели 208!), самоувелено предложено от… химик?! Не знае ли, че подобни предложения се дават от Европейската комисия по лекарства, след дългогодишни проучвания от специализирани фирми за клинични изпитвания? Писах на Борисов, обясних му положението. Не знам дали е чел посланията ми, но препрати самозванеца към Изпълнителната агенция по лекарствата, където сигурно дълго са се смели.

Да продължавам ли списъка на тези знахари?

Навремето, в стария Закон за народното здраве имаше постановка (чл. 78, доколкото си спомням), който абсолютно забраняваше на нелекари да лекуват. В съвременния Закон за здравето се съдържа либералната глава VII, която пусна дявола от Кутията на Пандора: всеки самозванец може да прилага нетрадиционни алтернативни лечебни похвати; нужно е само да се регистрира в Регионалните здравни инспекции и да представи удостоверение от лекар, че… ще му помага и ще го наблюдава… И на мен са ми предлагали да си предоставя дипломата; не е необходимо да присъствам на сеансите – само тя да виси в кабинетите им; предлагаха ми 700 лв немъчени пари месечно. Разбира се, отказах.

Но темата ми е за Словото. То наистина може да лекува.

Методът се нарича сугестия (внушение) и прилаган от опитен лекар, действа. Американски учени са открили, че внушението в силата на едно лекарство, когато е убедително предоставено на пациента от лекаря, увеличава въздействието му от 30 до цели 70%! Това е силата на Вярата! Но колко от лекарите разговарят с пациента си (наричан от Хипократ „рес сакра“ – „свещена вещ“); имат ли желание, остава ли им време от тягостното писане на документацията (Касата често отказва да заплати труда му дори и ако е сбъркал една цифричка). Иначе не се искат особени усилия: трябва да го гледаш в очите и да му натъртваш убедително: че именно това лекарство ще му помогне, че то е направено едва ли не специално за него и състоянието му.

Навремето, като млад лекар, съм давал аспиринче на възрастни пациенти, които ми са се оплаквали от безсъние. На сутринта радостно ми признаваха, че никога не са спали по-добре и сладко… Какво се иска от лекаря? Няколко думи, но изречени с твърд глас и поглед в очите на страдащия.

За съжаление, този похват е умело овладян от мнозина нелекари. Това е ниша, в която се намърдват самозванците-знахари от рода на въпросния литератор, който – сигурен съм, защото го познавам – е добронамерен и си вярва, без да подозира колко опасен може да бъде за повярвалите му наивници.

Няма друг изход от положението, освен тази глава VII от Закона за здравето да отпадне.

„Повервайте ми!“, както ни призоваваше мадридският хазартен тип. Щял да ни оправи само за някакви си 800 дни.

Е, половината народ му повЕрвахме и му се радвахме.

Сега убедихте ли се, че ни е измамил със силата на сладките приказки?

Да, но продължавате да вЕрвате на знахари-литератори, химици и агрономи.

Comments are closed.