От Боян Радев знам повода за бляскавата му спортна кариера.
Работел като общ работник в пернишките мини. Веднъж, целият почернял от въглищния прах, помолил един свой колега да отиде с манерката за вода от близката чешма. Онзи му се сопнал: “Ти си по-млад, иди сам.”
Боян отишъл. На чешмата видял непознат мъж. И понеже вече не можел да търпи мръсотията по гърба си, се съблякъл и влязал в коритото под чучура. Човекът се изненадал, като видял преливащия му от мускули гръб: “Младеж, ти си бил много як. Защо не дойдеш в залата на стадиона да тренираш борба?”
Това бил известният борец и треньор Тодор Иванчев. Господ ли го пратил там точно в този момент, когато Боян си наливал манерката? От тази манерка тръгнал пътят на двукратния олимпийски шампион.
Бях млад лекар в с. Ръжена, Казанлъшко. Пратих до тогавашния орган на МНЗ в. “Здравен фронт” 2-3 текста – фейлетони, разкази. Още следващия брой отпечатаха един от тях. Звъннах до редакцията да благодаря. Отсреща прозвуча красив баритонов тембър, представи се: д-р Константин Страшимиров, зам.-главен редактор. Без никакво предисловие ми каза:
– Момче, пишеш много хубаво, направи добро впечатление на цялата редколегия. Я, да те попитам: искаш ли да дойдеш при нас на работа? От две години стои незаето вакантно място за “лекар-ординатор”. Ти си напълно подходящ.
Както е шаблонно да се казва – подкосиха ми се краката от това най-неочаквано предложение.
Така започнах преди 40 години своята нова професия – на журналист и публицист, предимно по здравна тематика.
Ако слушалката от другия край на жицата бе вдигнал не д-р Страшимиров, а някой друг, обикновен редактор, едва ли щях да го получа и така да променя живота си завинаги.
За добро ли, за зло ли – кой да ти каже?!
Не смея да отсъдя: Господ винаги си знае работата.
