Разтърсващата драма на Вазов “Пред пропаст” разкрива трагедията на България по времето на цар Иван Александър. Тъмни нашественици пълзят към страната, устремени да я погълнат и въвлекат в своята анадолска бездна, а пагубно влюбеният в една чужденка монарх нехае за опасността и разделя царството на синовете си. Напразно се стараят да го вразумят мъдрите боляри и патриарх Евтимий, но самозабравилият се властелин пренебрегва съветите им. И то пада в бъдещия 5-вековен мрак.
С погнуса наблюдавам днешните ни властници, наричащи себе си политически елит, как си разпределят парцелите на влияние, как довчерашни шефки на кабинети изпълзяват до министерските кресла и, при това, молят за гратисен период, докато се запознаят с проблемите на ресорите си (явно досега само са си пили кафетата и са разлиствали модни списания). Гологлави шоумени провеждат беззъби интервюта; вицепремиери продават български паспорти или се зъбят на нещастни майки.
Свикнали сме с наглостта на нашите доморасли държавници и политици. Но основната ми мисъл е следната (задавам им я от 1988 г.): не виждат ли, че Отечеството ни се стопява с главоломна бързина и изчезва от лицето на света – така, както навеки са изчезнали разните му там шумери, вавилонци, финикийци, асирийци?
Какво бъдеще може да има нация с най-високата обща и детска смъртност и най-ниската средна продължителност на живота в ЕС; да добавим и 2-та млн изнесли се на гурбет нашенци, предимно млади и образовани? На фона на наглите обещания на управляващите, че т. г. щели да се родят 71 000 бебета, предвиждаме те да бъдат под 58 000, като поне 30 000 от тях – на родители с небългарско самосъзнание, липса на трудови навици, нежелание за приспособяване и крадливи рефлекси. Починалите сънародници ще доближат плътно цифрата 120 000. Не е нужно да си силен по математика, за да пресметнеш прираста…
Досегашният вицепремиер по демографските въпроси не помръдна проблема нито на йота, с изключение на една помпозна пресконференция в Софийския университет. Дотук му стигна капацитетът. Приемничката му няма да направи и толкова. Напразно подпъхнах на този самовлюбен тип, когато прелетяваше край мен, 2 листа с безплатно набелязани мерки по тях (все пак, израстнал е в родния ми Ямбол); дори не ме удостои с поглед (какъв съм аз пред него – едно наивно нищожество без каквато и да е власт?). Затова ще си позволя да ги изнеса публично:
1. Единственият култ във все още съществуващата държава България да бъде към Майката и Детето!
2. Да се прекрати сляпото насърчаване на раждаемостта в гетата.
3. В училищата да се провеждат принципите не на Истанбулската конвенция (слава, Богу, Конституционният съд не я прие), а на Ямболската (приета на голямо събрание в родния ми град): обучение не по джендър-, а по здравно-духовна и християнска култура. Децата ни да започват учебни занятия с вдигане на националното знаме и пеене на възрожденски песни. Да бъдат задължително обучавани в здравни знания и навици, почит към майките и бащите си (не към “родител-1” и “родител-2”, както е вече в Англия), не в хомосексуални практики (както вече, за пръв път в ЕС, е въведено в Ирландия!) и, разбира се, никой недосегаем от закона “джендър-контрольор” да няма еничарското право да ги отнема от родните им майка и татко (както е според Обяснителния доклад на Истанбулската конвенция, която, повярвайте ми, соросоидните храненици пак ще се опитат да ни нахлузят). Апропо, СБП остро реагира срещу нея, но това – въпреки подканванията ми – не сториха Съюзът на лекарите-писатели, Българският лекарски съюз и дори Българското педиатрично дружество; нима тези хора не са бащи и дядовци?!
4. При доказан тормоз над децата в детските градини (крясъци, обиди, дори бой) незабавно да следва дисциплинарно уволнение на “възпитателките” и директорките! Стресът е най-болестотворният фактор и ако ние не защитим невинните българчета от него, те ще боледуват от всички болести в бъдещия си живот на възрастни.
5. Съд и строги наказания за шефовете на фирмите, позволили си да доставят в детските градини вкиснато мляко и прогнили плодове и зеленчуци.
6. Строг контрол над МОН, което си позволи да изхвърли най-родолюбивите текстове от читанките и христоматиите; чиновниците-родоотстъпници нямат място в държавните учреждения.
Наистина сме пред пропаст!
И търсим не само новия Вазов, който да я опише, а и новия Стамболов.
Или, както е казал класикът:
“Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли – ти не знайш.
След теб потомство иде цяло.
Какво ще да му завещайш?”
Само че потомството се изнизва в Америка и Германия…
И няма да има какво и кому да завещаем.
Стреснете се, братя българи!! Не виждате ли: пред пропастта сме!!
