Бележитият наш гастроентеролог, въвел и утвърдил в България коремната ехография и всичките ѝ направления, както и т. нар. интервенционални процедури под ехографски контрол – проф. Никола Григоров, носител на Наградата “Проф. К. Чилов”, издаде впечатляваща книга – “Лицата на алкохола”. Тя съвсем не е само здравно-просветна, както подвежда заглавието. Това е философска, гражданска, професионална и житейска изповед на един от най-силните ни клиницисти. Написана е на жив образен език и ще се чете буквално на един дъх както от лекари, така и от пациенти.
За да не бъдем голословни, ще цитираме някои интересни пасажи:
“Отричам сформирането и утвърждаването с власт и растеж в кариерата на некомпетентни, наследствено или партийно “обременени”, за сметки на тези, които знаят и могат.”;
“Какви само са повратностите на нашата велика професия. Днес ти спасяваш, даваш живот някому и си на небето; утре не успяваш и тя, професията, те тръшва на земята. Страдаш дълго, а заедно с теб – и семейството и приятелите ти. Връщаш се вкъщи, мълчиш, гледаш някъде, не спиш. Другите знаят – защо, и не питат.”
(Колко странно: същото беше поведението и на баща ми д-р Найден Тотев Стоянов: и той така страдаше, когато имаха починал пациент в отделението, бел. Т. Н.)
“Старите лекари често са задавали въпроса: Кой страда повече – болният или лекарят?”.
А ето и разсъждение от времето, когато е бил селски лекар и са го викали не само за болни хора, но и за болни прасета:
“Все още не беше забранена частната практика. Таксата за преглед на човек беше 1,50, за прасе – 2 лв.” (Таксата за частен преглед – независимо дали в домашния ти кабинет или на посещение в къщата на пациента, беше 1 лв., бел. Т. Н.)
“Времето на добрия стар лекар със слушалката и чукчето безвъзвратно отмина. Ние уважаваме и обичаме този образ на умния и темперен авторитет, но той е минало. Замени го онзи, който владее съвременни технологични техники и по-точно – който коректно анализира получената информация от апаратите, т. е. крайното решение взема пак лекарят.”;
“Болните си купуваха лекарствата и храната, носеха си завивки и чаршафи. Славното време на прехода! И докато бедността, гладът и мизерията задушаваха обикновените хора, “сдружените”, пребоядисани ренегати и обикновените дегенерати трупаха пари и имоти – станаха милионери. Жалко, че и досега българското общество не им потърси отговорност за кражбите, за убитите надежди, за издевателствата над собствения ни народ. Жалко! За мен това е най-голямото възможно престъпление.”;
“Лекар – пациент не е отношение, а взаимоотношение: “Докторе, искам да знам”. Диагнозата е процес, който може да се окаже грешен. Срещам се почти ежедневно с поставени диагнози за злокачествена болест, които се оказват неверни. Цялата истина за състоянието и прогнозата на нелечимо болният трябва да се съобщава на близките му, а той – частично, запазващо спокойствието му обяснение. Така се осигуряват човеколюбието, милосърдието и духовната чистота на лекарите, които не са притиснати до стената от “чистия” професионализъм, от икономическия прагматизъм, превърнал болниците ни в търговски дружества.”;
“Ако следваме максимата, че се лекува човекът, а не болестта (това е мисъл на Хипократ, бел. Т. Н.), то всеки пациент е уникален. Това ни задължава на прецизност и дълбочина на мисълта преди крайното заключение. Общуването с болния е сложен процес и затова изисква умения – професионални и интелектуални. Трусо постулира: “Когато владеете научните факти, не мислете, че сте станали лекар, както не всекиму е отредено да бъде артист.” Същината на нашата работа изисква упражняване на две основни качества: професионални знания, умения и морал. Там е рубиконът между лекарят-творец и занаятчията с медицинско образование.”;
“В лекарската професия мъдростта е състрадание, алтруизъм, себепознание, емоционална стабилност, ниво на социализация. И накрая, а може би – в началото, тя е богоизбрание, божествен дарв. Мъдростта трябва да присъства при всеки пациент и бързо да се превъплъщава, защото на вратата е следващата съдба, която лекарят, макар и частично, трябва да сподели, ако е истински професионалист, а не регистратор на болести. Трябва да е Доктор! Какъв ли е процентът на завършилите Медицина и станали истински Доктори?”;
“Не приемам трактовката на някои, включително общественици, че съм длъжен да лекувам, подобно на обслужващ персонал. Длъжен съм да лекувам честно и професионално с цялото си достойнство на човек и лекар.” (И ние неведнъж и яростно сме отхвърляли термина “медицинско обслужване”, което бе въведено и наложено през тоталитарните години! Та нали лекарят не е слуга никому! Именно затова и създадохме Празника на фармацевтите и Деня на българския лекар, бел. Т. Н.);
“Лекарят – от ОПЛ до суперспециалиста, е (по-точно – трябва да е!) творец, изобретател, откривател. Медицината като професия и наука и медицината като изкуство са две страни на една и съща монета. Нашата работа изисква упражняване на две основни качества: професионални умения и хуманна емпатия, т. е. способността да “влезеш” в ума и сърцето на другия, на болния, и да се помъчиш да проумееш нещата от неговата гледна точка. Но никой няма право да задължава лекаря и да му вменява вина. Здравеопазването и медицината са две коренно противоположни неща. Здравеопазването е строга организация, а медицината е преди всичко морал.”;
“Не трябва да изоставяш страдащия, който търси помощта ти – независимо от всичко!”;
“Не разбирам пестенето на лекарства, и то – животоспасяващи! Разбирам финансовите и организационни проблеми в здравеопазването, но когато става въпрос за спасяване на човешки живот, икономиите не ги приемам – дори ненавиждам всякакви директори, счетоводители, икономически псевдоначалници, изпълващи кабинетите и коридорите, с добрите им заплати. За мен в болницата лекарите и сестрите трябва да стоят на предния ред, а останалите са просто помощен персонал. Но не е така!”;
“Животът е по-скъп от всичко. Защото е само твой и само един!”
Да благодарим на проф. Никола Григоров за тази разтърсваща книга!
Дано и други видни наши медици като него хванат перото и излеят себе си в 100-тина страници. Това е полезно за поколенията!
