VII Национален конгрес по алергология с международно участие очерта най-важните проблеми пред тази специалност.
Неговият председател акад. Богдян Петрунов подчерта съвременното значение на имунологичните механизми в основата на алергичните заболявания и на тяхната диагностика, терапия и превенция. Тези механизми се определят от генетични фактори, екзо- и ендо-алергени, влиянието на околната среда и, разбира се, начина на живот. Всичко това показва необходимостта от много доброто им познаване за разбирането на алергенната сензибилизация, което е от особена важност днес, с бурното развитие на имунологията, на основа постиженията на молекулярната биология и генетиката. Въз основа на нея стана възможно провеждането на “таргетна”, “индивидуализирана терапия” на болния (както вече е във вътрешната медицина и онкологията).
Юлия Раденкова – Саева обърна внимание върху ефектите на някои психоактивни вещества ( в т. ч. марихуана, кокаин, опиати, алкохол) върху имунната реактивност, вкл. повишената податливост към инфекциозни заболявания. Стефка Евтимова подчерта, че произходът и първите прояви на ХОББ се откриват още в ранна детска възраст. Последващото му развитие се влияе от антенаталното програмиране, интра- и екстра-утеринното взаимодействие на гена и факторите на околната среда (тютюнев дим, замърсители). Някои новородени (предимно на майки, които са пушили и по време на бременността) се раждат с ниска белодробна функция.
Георги Христов припомни, че диагностиката на Ig-E-медиираните алергични болести се основава на два задължителни подхода: подробна анамнеза за появата, характера и развитието им във времето на клиничните прояви и вероятните причини за възникването им.
Пламен Яковлиев запозна колегите с нозологично белодробните васкулити, които спадат към белодробните симптоми с неясна етиология; това са системни болести, протичащи като възпаление на стените на кръвоносните съдове, при които имунната система атакува собствените си структури, в т. ч. и на белия дроб.
Силвия Новакова се спря върху доказателствата за това, че наличната микробна колонизация на кожата, дихателните пътища и гастроинтестиналния тракт са свързани и имат отношение към човешкото здраве и болести. Забавянето или промяната в тази колонизация водят до незрялост на микробиома и повишават риска от поява на алергични заболявания.
Колектив от медици потвърди значимостта на психоемоционалния стрес и тревожност като предиктори за появата и тежестта на над 30% от пациентите с уртикария. Други автори изнесоха проучванията си върху безспорната връзка между стреса и бронхиалната астма.
Интерес предизвика съобщението на Т. Григорова от МИ на МВР относно алергия спрямо медикамент-излъчващите стентове: получават се кожни ерупции, продължаващи, въпреки лечението с антихистаминови препарати и отзвучали 6 месеца след имплантирането на стентовете – което може да бъде обяснено с изчерпване на медикаментите и полимера от тях. М. Манаджиева и Н. Берова изнесоха съобщение за алергия към ортопедични метални импланти. (по-специално – към кобалта, съдържащ се в тях).
До нови срещи!
