“Винаги се моли, за всичко благодари, на всичко се радвай!”, съветва ни св. ап. Павел.
Щом е християнско, значи е здравословно.
Благодарността поражда приятни чувства, ерго – противодейства на пакостните свободни радикали, които малигнезират клетките.
“Да благодарим на другаря Сталин за щастливото детство!” – са били принудени да скандират съветските пионери, минавайки пред мавзолея на Ленин; а може би – не само за детството си, а и за въдворяването на бащите си в Гулаг? Ние пък благодаряхме за това и на него, и на Вълко Червенков, и на вожда и учителя на българския народ чичко Димитров, и на другаря Живков (спомняте ли си пламенните стихове, посветени Нему в сборника “Априлски сърца”?).
“Трябва да бъдем благодарни, че сме били част от Османската империя!”, дълбокомудрено бе казал тогавашният министър на образованието Танев, и то – в БАН, при подлизурското представяне на скверната книга “Стратегическа дълбочина” на друг тогавашен държавник – турския премиер Давутоглу, в която той ратува за възстановяването на същата тази кървава империя. За какво да сме й благодарни: иди, та разбери: за кланетата ли, за кръвния данът (отнемането на дечица за еничари), за безпросветния 5-вековен мрак ли? Патриотът Танев не конкретизира; ние трябваше да се досещаме. (Интересно ми е друго: как в препълнения салон на БАН не се е намерил нито един българин, който да стане и да му зашлеви една оглушителна плесница; нима всички там са били правнуци на Киряк Стефчо?
“Благодаря на Премиера, че ми каза да си подам оставката; и аз я подадох” – бе смиреното изказване пред журналистите на досегашния шеф на Агенцията за пътната инфраструктура. И на телевизионния екран му личеше восъчно-жълтеещата се кожа на лицето; покрито с лепкава пот (като на току-що получил инфаркт); а сигурно се бе и подмокрил. За какво да му благодари? Че го оставя без работа? Спокойно, черен гологан не се губи; ще му намерят ново топло местенце. Или че го освобождава от непосилната задача да осигури безотказно продаване на електронни винетки в страната? Или че полицаите не са снабдени с устройства, които да ги разчитат?
Да благодарим тогава на ЕС, че ни беше пратил сатанинската Истанбулска конвенция, чиято цел бе отново да се отнемат децата от ръцете ни; на ООН – за Хартата за мигрантите, които ще имат право да се настаняват в която си искат от подписалите я страни – а те пък да ги подслоняват, лекуват, обучават и хранят безплатно, за сметка на собствените си граждани.
Преди години писах на Папа Йоан-Павел Втори да включи неблагодарността в 7-те смъртни гряха, обособени от Папа Григорий Велики през 590 г. (гордост, завист, гняв, леност, алчност, лакомия, похот), след като слее алчността и лакомията в една категория. Получих отговор от папския нунций: не било възможно, защото предложената неблагодарност е бездействие, а не действие. Добре, съгласих се.
Но – що за действие е благодарността към стореното зло?
