Нека в самото начало на това изложение да кажа, че съм давал със сигурност над 200 нощни дежурства по “Бърза помощ” през далечните години 1972-78, когато работех като лекар в Ямбол; така че намирам някакво основание и аз да се намеся в наболялата тема. И, още: че изписвам думата “спешна” с нежелание – защото съм пурист: по мое време звеното се наричаше “Бърза помощ” – това е българската дума; “спешить” е русизъм, който в превод означава буквално същото. Кой умник и защо замени чистата българска дума с дразнещата руска чуждица, не ми е известно (не съм русофоб; споменавам този довод просто като автор на близо 50 книги, като професионален журналист и писател, член и на СБЖ, и на СБП, а и като радетел на отлагания от над 20 години Закон за българския език).
Какво виждаме в момента?
“Кадрите решават всичко”, е казал сатрапът Сталин. Не е ли прав? Над 250 лекари недостиг в “Спешна помощ”! Само в София данните са ужасяващи: вместо 80, екипите са едва 14… Лекарите не желаят да работят там. Преди време им повишиха заплатите на 1000 лв; и пак не ги привлякоха. Вероятно като станат 2000, ще кандидатстват. Но пък нямат перспектива: нали искат да специализират (друг парещ проблем)? Спряхме обучението на фелдшери – имало ги само в Русия, не и в ЕС. Но те у нас функционираха от един век!
Спряхме обучението (кой го направи – МЗ, МОН?) и на парамедици; сега сме щели да го възстановяваме. А то се провеждаше успешно в БЧК; има и неколцина дипломирали се, които не могат да упражняват тази професия. Защото в цивилизования свят лекари не се друсат по линейките – това е задължение именно на парамедиците. Между другото, и пожарникарите там имат прилични знания и умения по оказване на първа помощ при катастрофи. Преди години предлагах (на министър Москов и зам.-министър Шарков) да прехвърлят “Спешна помощ” към МВР; та нали преди 9 септември МЗ не е имало – а само Дирекция “Народно здраве” към МВР?
В случая – ако “Спешна помощ” е към МВР, тогава работещите там медици ще получават полицейски заплати; а полицаите и огнеборците ще бъдат обучени в оказване на спешна помощ при катастрофи, както европейските и американските си колеги. Съзнавам, че идеята ми е екзотична, но МЗ – ще не ще – трябва да работи плътно с МВР, особено в сегашните условия на агресивност.
Впрочем, подхвърлената идея при сопещения на адреси в циганските махали екипите на “Спешна помощ” да бъдат придружавани от полицай, е неприложима: откъде ще се намерят толкова униформени?! И, още нещо: да видим как един циганин ще напада лекар, който е служител на МВР, т. е. – едновременно е и полицай?…
Между впрочем, именно аз предложих чл. 131, ал. 2 от Наказателния кодекс (повишени санкции при причиняване на телесна повреда на магистрати, полицаи и пр.) да бъде допълнен и с медицинските специалисти, изпълняващи служебните си задължения. Това бе толкова логично, но стана едва след няколкогодишни настоявания пред 3-4 министри, докато накрая, със съдействието на тогавашния председател на БЛС д-р Цв. Райчинов, то бе осъществено от министър Десислава Атанасова.
“Мудно ходи нашто време”, казва дядо Петко Славейков… Важното е, че това допълнение отдавна вече е факт. Но – колцина от директорите на лечебните заведения, където има нападения, предават извършителите им на прокуратурата?
Припомням си потресаеща случка от едно мое нощно дежурство, когато – повикан посред нощ в циганската махала, един порядъчно пийнал бабаит ме подгони да ме съсича с брадва (при това бях пристигнал без забавяне); едва се отървах с бяг и линейката ме измъкна буквално из-под него). На другия ден подадох писмено оплакване до главния лекар, но той великодушно го скъса пред очите ми: не бивало да излагам болницата…
По отношение изводите, че над 60% от повикванията на линейки са неоснователни. Този въпрос съм повдигал навремето, когато бях лекар в Ямбол, с писмено предложение до тогавашния главен лекар на болницата – но ме повикаха чак в… Окръжния комитет на БКП да ми се карат: не било редно да се отказват повиквания; хората не били компетентни да преценяват кое оплакване е спешно и кое – не (значи трябва да имаш медицинско образование, за да знаеш, че една лека температура или болки в гърлото или коленете са обект не на спешния, а на участъковия ти лекар?); а и – най-важното за партийните другари! – лекарят винаги трябва да е длъжен, длъжен и пак длъжен на хората и безропотно да изпълнява всяка тяхна прищявка!
На Запад подобни капризи се наказват със солени глоби. Чак тогава гражданите ще разберат, че “Бърза помощ” не е за фарингити и шипове.
Това са, публицистично нахвърляни, а не бюрократично подредени, моите мисли за спешните проблеми на “Спешна помощ”, които си позволих да споделя с вас.
Ще се радвам, ако с нещо съм бил полезен.
