10 март, Ден за почитане паметта на спасителите на българските евреи.
Многохилядно мнозинство пред старинната църква “Св. София”. Присъстват високи гости, сред които външната ни министърка и зам.-кметът на София. Държат приветствени речи. Споменават Димитър Пешев, Светия Синод, владиците Стефан и Кирил, българския народ. И – нито думичка за цар Борис Трети, без чието благоволение и милост драматичният въпрос със съдбата на близо 50 000 наши граждани с еврейски произход щеше да бъде решен по съвършено друг начин – през комините на Освиенцим. Мнозинството тръгва на шествие към Храм “Ал. Невски”, без да минава през западната страна на църквата “Св. София”, където са издигнати паметни плочи на български и иврит – в чест на Димитър Пешев, владиците, народа и цар Борис Трети и царица Йоанна.
Научавам: “Шалом” упорито не иска да признае заслугите му за спасяването на близо 50 000 свои сънародници. Били му сърдити, задето не е успял да съхрани и останалите 11 000 от окупираните земи в Македония и Беломорието – макар че ние там само заместваме войските на Вермахта.
Всеки чете историята както си иска.
Но народ без историческа памет е обречен…
