Идеята за подмяна на болен орган със здрав идва от столетия. В картината на Фра Анжелико в музея “Сан Марко” във Флоренция са изобразени светите братя Козма и Дамян, които присаждат крак. Английският хирург Джон Хънтър (XVII в.) е бил уверен, че трансплантираната тъкан може да остане дълго време жизнена. В 1902 г. Улман, Декястело и Карел са извършвали бъбречна трансплантация на опитни животни, а създаденият от тях шевен метод се прилага и досега. За тези опити Карел получава Нобелова награда за медицина.
Първата бъбречна трансплантация в света е извършена от украинския хирург Юрий Вороной (1934). Бъбрекът е бил присаден на бедрените съдове, като е взет за трансплантация 6 часа след смъртта на донора. През 1950 г. Вороной публикува още 5 бъбречни трансплантации.
Това не е основен проблем на здравеопазването в дадена страна. Но е най-сигурният белег за нивото му.
По спомени на проф. Христо Куманов, на визитация на 15 октомври 1964 г. главният асистент в Клиниката по урология при ВМИ – София доц. Никола Атанасов възторжено обявява, че е започнала нова ера в медицината, свързана с бъбречната трансплантация, и ние, българите, не бива да изоставаме. Зав. Клиниката доц. Стоян Ламбрев без колебание го подкрепя. Сформират доброволен екип в състав доц. Н. Атанасов, д-р К. Николов и д-р Хр. Куманов, който е изпратен за 1 месец във Ветеринарно-медицинския институт, за да извършва трансплантации на кучета – прави го на над 42 в експерименталната операционна (в мазето на Втора хирургична клиника). Там той усвоява съдовия шев до съвършенство; чак през 1984 г. в екипа се включват съдови хирурзи.
През 1965 г. д-р Хр. Куманов е командирован в Сегед, Унгария, за запознаване в детейли на техниката на бъбречната трансплантация.
Първият донор е 42-год. мъж, с мозъчен глиом, намиращ се от 20 дни в мозъчна смърт. Приемник е 49-год. жена от врачанското село Бистрец, в краен стадий на ХБН вследствие ендемичен нефрит. След установяване на пълно съответствие на антигенната формула, в полунощ на 1 февруари 1969 г. екип в състав доц. Ламбрев, доц. Атанасов и д-р Куманов, с анестезиолог д-р Г. Тенев и ст. м. с. М. Еленкова и оп. Санитар Й. Аризанова извършва първата бъбречна трансплантация в България. За съжаление, 2 месеца по-късно болната развива тежка бронхопневмония, която не може да бъде овладяна.
Впоследствие, до края на 1971 г. екипът извършва още 5 бъбречни трансплантации. Амбициозните медици обаче разбират, че развитието на това изкуство ще бъде доста сложно.
В същата година д-р Хр. Куманов заминава на специализация по този проблем при проф. Рой Калн в Кембридж, като стипендиант на СЗО.
От 1969 до 1992 г. в Клиниката по урология на ВМИ (по-късно – Медицинска академия) – София са осъществени 77 бъбречни трансплантации; от 1994 до 1999 г. – още 128 (94 от жив родствен донор и 34 – от трупен).
Допълнителен тласък дава законодателната наредба за трансплантационната дейност у нас, както и функционирането на донорските бази във Варна, Плевен, В. Търново, Бургас. Организационно укрепва и връзката с Гражданска авиация. Създаден е Научен съвет към МЗ; неизвестно защо – вече закрит от неизвестен министър.
Но – така, с редица проблеми, трудности и… спънки вървят нещата в нашата страна…
