Близо 5 века българският народ стене под ярема на турското робство. Безчинствата, кланетата, изнасилванията, обирите, своеволията на поробителите не спират. (“Ние, българите, трябва да бъдем горди, че сме били част от Османската империя. Не трябва да приемаме за буквализъм това, което до днес се нарича робство. Българската история има нужда от спешна ревизия, а това, че по време на титаничната 1878 г. сме застанали зад Русия, е решение, в което не съм сигурен, че е най-правилното”, ще заяви 135 години по-късно българският министър на образованието Тодор Танев…)
И народът се вдига на бунт! Посятото от Раковски и Апостола семе дава своите плодове: Априлското въстание. То ражда своите герои, най-виден от които е Бенковски.
Следва разгромът. Резултатът: над 80 000 журтви, почти всички от които – мирни граждани. Кланетата в Батак, покъртително описани от Макгахан, възмущават цяла Европа. И тя не възразява, когато император Александър Втори обявява война на Турция. За съжаление, след непочтена задкулисна сделка в Райхщат зад гърба на българския народ: ако ще се създава независима българска държава, тя не трябва да “слиза” на юг от Стара планина…
В 12-та Руско-турска (Освободителна за България) война участие вземат над 14 000 наши опълченци. С кръвта си, пролята при Стара Загора и Щипка, те защитават правото ни на свободен живот. Граф Игнатиев подписва на 3 март 1878 г. (рождената дата на императора) предварителния Санстефански договор. Той следва границите на България, очертани от Посланическата конференция в Цариград (декември 1877): над 170 000 кв клм с 3-те ѝ географски области – Мизия, Тракия и Македония. Договорът добавя и Беломорска Тракия, но отнема исконните ни територии – Българска Поморавия (с градовете Ниш и Пирот), която се подарява на Сърбия заради символичното ѝ участие във войната, и Северна Добруджа, присъединена към Румъния като компенсация за отнетата ѝ от Русия днешна Молдова. Коварна, жестока е политиката!!
По-нататък е известно: Съединението, Сръбско-българската война, войните за обединението на България – 2-те Балкански и участието ни в Първата световна. Стотици хиляди жертви; почти 2 млн души, прокудени от домовете им; нови десетки хиляди заклани само защото са българи.
3 март донася на българите радостта от Свободата. Но, също – и мъката по избитите сънародници и загубените територии. Ньойският договор окончателно ни отнема и надеждите някога да си ги възвърнем.
Ето защо трябва да бъдем особено бдителни по отношение новите попълзновения срещу народа –и децата ни!! – от страна на третополови безродници и пияни брюкселски чиновници.
Другата опасност е миграционният процес, който на мощни талази залива Стария континент и ако продължава все така, ще го потопи безвъзвратно.
Първото велико преселение на народите възниква и се развива през IV-VI – това са евразийски племена от няколко индоевропейски езикови семейства (проф. Григор Велев). Някои от варварските племена създават и свои държави (българите и унгарците). Сегашната миграция от Близкия Изток и Северна Африка скоро ще достигне 6 млн души. Кой – и защо? – безплатно ще ги подслонява и изхранва за сметка на своите собствени граждани?
Да не забравяме, че сред тези пришълци има и джихадисти, взели участие в битките на Ислямска държава и нейните престъпления.
Просто имаме – засега! – добрия късмет, че (все още!) не сме предпочитаното място за заселване… Просто защото натрапниците не харесват нашите социални помощи (които неколкократно надвишават пенсиите ни).
Пред изборите за Европарламент нека поискаме от кандидатите да обявят своето семейно положение, както и (ако желаят) сексуалната си ориентация. И, още: дали подкрепят Истанбулската конвенция и Хартата на ООН за насърчаване на миграцията. Както и – почитат ли Бог, Семейството и Отечеството.
Това ще е най-честният предизборен подход към избирателите!
