Blaser, M. et al. Dоes Helicobacter pylori protect against asthma and allergy? – Gut, 57, 2008, № 5, 561-565.
Helicobacter е спираловидна, високоподвижна, уреазоположителна и Грам-негативна бактерия, която колонизира стомаха при много млекопитаещи. При всяко едно млекопитаещо има един или повече доминиращи видове Helicobacter, изключително специфичен за приемателя. Приспособеният към човека щам е Helicobacter pylori, който населява стомаха от палеолита.
В настоящата статия авторите разглеждат данните за взаимоотношенията на този древен представител на човешката микрофлора с развиващата се епидемия от астма и други алергични прояви. Обсъжда се възможността Helicobacter pylori да предпазва от тези заболявания и възниква въпросът доколко отстраняването му от организма допринася за увеличаване на честотата на алергиите.
Helicobacter pylori се открива още през първата година от живота, а предаването става по орално-орален, орално-фекален път и при повръщане. Веднъж навлязъл в тялото, ако не се подложи на антибиотично отстраняване, този микроорганизъм персистира най-малко в продължение на десетилетия, а в някои случаи и цял живот. Щамовете са твърде различни, а честотата на колонизацията (особено в развиващите се страни) достига до 80% и с помощта на многобройните методи за откриване се установява универсално присъствие.
Въпреки наличието на много данни за древния произход и широкото разпространение на Helicobacter pylori при хората, се наблюдава бързото му намаление. Понастоящем в САЩ този микроорганизъм се открива при по-малко от 10% от децата под 10-годишна възраст. Това се наблюдава и в други индустриални страни в сравнение с нивото от 70 до 90% в миналото. В резултат на тези промени в развитите страни става възможно определянето на рисковите фактори за инфектиране.
Такива са съвместното съжителство на големи семейства, сред членовете на които има носители (особено майки), както и високата раждаемост. Началото на изчезването на Helicobacter pylori започва с използването на по-чиста питейна вода, с намаляването на големите семейства, с подобряване на храненето и с прекратяване на практиката майките да сдъвкват храната, преди да я дадат на децата си. Друга причина е широкото използване на антибиотични средства, особено по време на детството.
За пълното премахване на този микроорганизъм обикновено се прилага комбинация от 2 до 4 антибиотика. През последно време е установено че монотерапията с беталактам и макролиди дава ефект при 10 до 50%. Честата практика да се използват антибиотици при деца с инфекции на горните дихателни пътища и кожата води до намаляването на Helicobacter pylori в организма.
Извършени са проучвания за преценка на ползата от присъствието или отсъствието на този бактерий в организма. Първо е установено, че хеликобактерната колонизация в стомашния лумен е свързана с наличието на фагоцити и имунни клетки. Според биолозите тези клетки трябва да се смятат за „физиологичен отговор на местната микрофлора”. Наличието на бактерия в стомаха не трябва да се приема като патологично, а като физиологично явление, с изключение на повишения риск от развитие на пептична язва, аденокарцином и лимфом.
Не се отхвърля и възможността Helicobacter pylori и предизвиканият от него физиологичен отговор на местната микрофлора да са свързани с появата на заболявания, които да могат да се окажат и фатални. Намалената честота на тези заболявания през ХХ век съответства и на отстраняването на бактерия. Установена е обратна връзка с езофагеалния рефлукс и неговите последици, вкл. с появата на хранопровод на Барет и с езофагеалния аденокарцином.
Въпреки че стомашният физиологичен отговор на нормалната флора е рисков фактор за развитието на пептична язва и аденокарцином, той е в обратна зависимост с появата на споменатите заболявания на хранопровода. Според авторите съществува парадигма във взаимодействията между приемател и микроорганизъм, като в някои случаи се създават патологични условия, а в други – протективен ефект срещу болестен процес. Използва се терминът „амфибиоза” за характеризиране на местната микрофлора, при която например оралният алфа-хемолитичен стрептокок предпазва от навлизането на бактерии, но може да причини и ендокардит.
Стомахът е орган с многобройни функции, а Helicobacter pylori и предизвиканият от него физиологичен отговор засягат най-малко 3 от тях. На първо място, този орган секретира киселина, която се намира под сложен регулаторен контрол, който включва автономна инервация и невроендокринните пептиди гастрин и соматостатин.
В този случай Helicobacter pylori засяга хомеостазата. На второ място, стомахът притежава адаптивна имунна активност по отношение на функцията на Т- и В-клетките, но има специфични отговори на бактерия, вкл. и по-голям брой регулаторни Т-клетки. На трето място, стомашният орган отделя лептин и е главното място за продукцията на грелин. Тези невроендокринни пептиди играят важна роля в поддържането на енергийната хомеостаза, а статусът на Helicobacter pylori има отношение към тяхната регулация.
През последните години е установена увеличена честота на астмата, сенната хрема, алергичния ринит и атопията (вкл. екзема) в развитите страни. Това се дължи на промените в околна-
та среда, излагането на действието на тютюневия дим, замърсяването на въздуха, алергените, екзогенните инфекции, микробните субстанции, както и на затлъстяването.
Освен тези външни причини има и алтернативна хипотеза, свързваща промените с естествената микрофлора, което се отнася и до Helicobacter pylori, чието изчезване е добре документирано и предшества увеличената честота на астмата. Извършени са проучвания на взаимоотношенията на този бактерий с астмата, атопията, алергичния ринит и екземата, които показват значителна обратна корелация, особено при пациенти с начало на астматичното заболяване преди 15-годишна възраст. Същото се наблюдава и по отношение на алергичния ринит и на останалата алергична симптоматика.
Според авторите Helicobacter pylori е причинно свързан с астмата и с произтичащите от това нарушения, а при някои хора е установена частична защита. Трябва да се има предвид, че намалението на този микроорганизъм в нормалната флора, започнало рано през ХХ век, предшества увеличената честота на астматичното заболяване и е малко вероятно то да допринася за това. Има различия в отделните щамове и някои от тях са свързани с най-голям риск от заболяване (язва, стомашен рак и езофагеален аденокарцином).
Проучванията показват и протективен ефект, като се подчертава ролята на специфичността, както и наличието на обратна връзка между Helicobacter pylori и астмата, която е най-силна, когато заболяването настъпи в детската възраст. Ефектът е по-слаб при по-късното ú развитие, тъй като рисковите фактори са по-хетерогенни, отколкото през детството. Обратната връзка е независима от социално-икономическия статус, възрастта, пола, етническата принадлежност, тютюнопушенето и хепатит А-инфекцията.
Какъв е механизмът, чрез който стомашната колонизация с Helicobacter pylori повлиява риска от развитие на астма? След като присъствието на този микроорганизъм играе протективна роля при езофагеалния рефлукс, същият ефект може да се допусне и по отношение на астмата. Този механизъм обаче не е достатъчен, за да обясни защитното действие при сенната хрема и атопичния дерматит.
Констелацията от астма, атопия, сенна хрема и кожни прояви показва имунно участие. Хора, положителни за Helicobacter pylori, имат в стомаха си много имуноцити, вкл. и регулаторни Т-клетки, които не се откриват при отрицателни за бактерия лица. Тези клетки могат да притежават имуномодулаторна активност. Друг механизъм се отнася до ролята на лептина и гастрина, които са активни имуномодулатори и поддържат енергийната хомеостаза. Не се изключва и ефект върху автономната нервна система.
Според авторите за първи път в човешката история поколения от деца растат без присъствието на Helicobacter pylori в стомаха им, което се отразява върху имунните качества, хормоналната регулация на енергийната хомеостаза и регулацията на стомашната киселинност. Има предположения, че загубата на този древен, доминиращ и постоянен член на човешката микробна флора може да се отрази върху състоянието на стомашно-чревния тракт и върху заболяемостта. Все повече са данните за извънчревните прояви в резултат на загубата (вкл. нарушения на енергийната хомеостаза и астматично заболяване).
Очебийна е обратната връзка на Helicobacter pylori с астмата в детската възраст, алергичния ринит и атопията. Въпреки че това може да представлява епифеномен като част от общата промяна на човешката микроекология, изчезването на древния микроорганизъм има отношение към повишената честота на алергичните заболявания. Ако се допусне, че Helicobacter pylori е само маркер за астматичен риск, той може да се окаже полезен за клиничните и епидемиологичните проучвания.
Според авторите е ясно, че взаимодействията са сложни, донякъде специфични за носителя и несъмнено недостатъчно проучени. Преди 10 години е направена прогноза, че лекарите в бъдеще ще могат да определят фенотипа и генотипа на малките деца, след което ще ги колонизират с щамове на Helicobacter pylori (или комбинация от щамове), за да оптимизират тяхното здраве в дългосрочен план. Връзката с намаления риск от езофагеални заболявания (вкл. и злокачествени), както и с астмата и атопията, а вероятно и със затлъстяването, е основание за включването на този древен микроорганизъм в лечебната стратегия. Възможно е за повечето хора Helicobacter pylori да е от полза в детската възраст и вреден по-късно през живота.
