Като млад лекар в Ямбол съм давал десетки нощни дежурства – както по болница (по задължителен график), така и по “Бърза помощ” (уж по желание, но почти по задължение – защото там почти нямаше щатни лекари, а само фелдшери). 12-часовите нощни дежурства по болница ни се заплащаха по 10 лв, а по “Бърза помощ” – 12. Разбира се, тези пари се дослагваха върху заплатите и се облагаха със съответните данъци, вкл. и “ергенския”, за несемейните.
Имаше и колеги, които се “натискаха” за тези 12 лв, изкарани за 12 безсънни и напрегнати часа; особено един – Н. К.; той ги даваше по 15-16 ежемесечно (строял къща); кога спеше, как работеше на следващия ден в отделението (защото почивка не се полагаше) – не знам, но, както разбрах по-късно, едва добутал до 60 години и почина… Така е – когато е млад, човек дава здраве за пари, после – пари за здраве, но то вече е съсипано.
Какво измислили сега т. нар. профсъюзи? Да проведат анкета със 100 000 души с дълбокия въпрос: съгласни ли са нощният труд да се заплаща повече? Колко да е това “повече” – не уточняват. Плъзгави са, просто имитират дейност, както от 30 години досега (ако изключим дирижираните стачки на Тренчев).
“Един и същи боб ядем, пък някои захитряха повече”, казваше един колега в казармата.
Как не им омръзна да се правят на важни и значими вече по 5-6 несменяеми мандата?!
