Св. Иван Рилски Чъдотворец, чиято иконка на 2-ра стр. неизменно води текстовете във всеки брой на в. “Български лекар” е роден ок. 876 г. в с. Скрино в бедно благочестиво семейство. Скоро след юношеската си възраст се замонашва и отива в Рилската пустиня да живее в пост и молитви. Почива през 946 г. На 19 октомври 980 г. монасите пренасят мощите му в Средец и откриват, че са нетленни; това е датата на канонизирането му.
През м. септември 1994 г. предложих на УС на БЛС да я обявим за Ден на българския лекар. Мотивите ми: св. Иван е най-великият български светец и небесен покровител на нашия народ; по съпоставка с него добрият лекар пък е най-стойностният член на обществото и негов земен закрилник. Предложението ми бе прието с въодушевление от тогавашния председател д-р Димитър Игнатов и одобрено от останалите членове (никой с нищо не му възразяваше, но си личеше, че идеята им се понрави).
Този наш съсловен празник премина много перипетии, докато се утвърди. На 31 август 2000 г. поисках оставката на предводителя на организацията ни, защото я бе политизирал, превръщайки я едва ли не в присъдружна на СДС. Това му бе донесло политически дивиденти, защото сините т. нар. баш-демократи го бяха направили депутат. Разярен от постъпката ми, той изпрати по факса забранителни писма до всички Регионални лекарски колегии в страната; помня изречението: “Не отивайте на тържеството, организирано от лицето Найденов. Ние ще създадем друг наш празник.”, забравяйки, че именно той го бе одобрил. С други думи – заради мене буквално се изплю върху лицето на св. Иван. Не му стигна обаче фантазията (а може би – и куража) да предложи нещо друго. На Отчетно-изборния Събор на 6-7 април 2001 г. в Слънчев бряг бе прието моето предложение (внесено от УС на Столичната лекарска колегия, на който бях член) за допълнение в Устава на БЛС, в смисъл, че депутати не може да бъдат избирани в ръководните му органи. Предложението бе прието само с един-единствен глас в повече! Така д-р Игнатов загуби правото си да бъде номиниран за нов мандат.
Всъщност, аз извърших и една малка интрига: предварително уговорих тогавашния зам.-председател Андрей Кехайов да въздейства на своите съмишленици да гласуват за това мое предложение, за да му разчистят пътя към шефското място. Така и стана. Отдъхнах си: празникът бе спасен! Да, ама не. Кехайов бе решил датата да бъде не 19, а 10 октомври (тогава, през 1901 г., е създаден БЛС). Човекът не е християнин и не му пукаше за най-великия светец. Съвсем случайно научих, че ще обяви идеята си на Национален съвет в Русе. Без съмнение, послушковците щяха да я одобрят.
Веднага взех автобуса и, далече не далече, отидох. Заявих, че ще настъпи време разделно и е срамота да се пренебрегват исконните християнски ценности на нашия народ. Тогава Кехайов отстъпи.
Така фактически не само създадох, но и на два пъти спасих съсловния ни празник.
Минало-незабравимо…
