На регулярната си среща в Хисаря, членовете на Националния съсловен съюз на лекарите-хирурзи (НСЛХ; какво тромаво име на сдружение, сякаш хирурзите могат да бъдат и фелдшери) преизбраха ръководството си (трети мандат за проф. Гено Киров; честито!) и дълго умуваха над напълно излишната, според нас, дилема: да има ли специалност “висцерална хирургия” и да измести ли тя досегашната “обща хирургия”…
Странен като името на сдружението спор, и може би – предопределен или поне непопулярен, защото, както подчерта проф. Радослав Гайдарски, в момента в България няма нито един колега със специалност “висцерална хирургия”!
Както в повечето страни на ЕС, като Великобритания, Австрия, Италия, Испания, Франция, Холандия, Чехия, Гърция, Словакия, Португалия и др.; специалност “висцерална хирургия” има само в 4 провинции на Германия, немско говорещия кантон на Швейцария, Румъния и Словения.
Очаквахме като най-сериозна причина за безпокойство да бъде посочено намаляването на хирурзите (намалели са със 700 през последните 8 години!), както и да се обмислят начини за насърчаването на младите лекари да се насочат към тази най-славна специалност, напр. безплатни клинични ординатури, чувствително увеличаване цените на клиничните пътеки, остойностяване на хирургичните дейности.
Отбеляза се, че продължаващото обучение вече е занемарено, че все повече хирурзи напускат държавните болници и отиват в частните, че няма остойностяване на лекарския труд, както и алгоритъм за акредитиране на хирургичните звена, че няма яснота как ще се разпределя сумата от клиничните пътеки, ако лечението на един пациент е започнато в по-малък град, а завършено – в областен или университетски център. За учудване, нито организацията, нито МЗ разполагат с поименен списък на хирурзите и хирургичните отделения.
Не забелязахме опити да се използва и присъствието на здравния министър, който, както е известно, е хирург. Известна е решимостта и характерът на хирурзите.
А никой от присъстващите в залата не му зададе дори и един въпрос, примерно – за остойностяването на труда им, за размера на клиничните пътеки, за улесняването на специализациите, за продължаващото обучение, за оборудването със съвременна лапароскопска апаратура, за зачестилите побои от страна на пациенти и техни близки, за застраховането им “Здраве и живот”.
Очаквахме хирурзите да представят и някои рационални идеи за издигане авторитета и достойно заплащане на труда им, но и това не се случи.
На срещата бе изнесен интересен доклад от една американска фирма за консумативи относно разпространението на постоперативните инфекции: те зависят от операционната зала, хирургическите техники, състоянието на пациента (най-податливи са хората с диабет и онкологични заболявания) и имплантанта; най-честият им причинител е Staphillococcus aureus (в 30-40%); средно 2000 евро е лечението им, което продължава около 10 дни.
Затова е необходимо детайлна подготовка на пациента, антибиотична профилактика при рисковите болни; адекватен внос на течности; контрол на кръвната захар; превенция на хипотермията.
Не бе подложен на гласуване и остана без официален отговор предложението ни за съпричастие към протестите относно зачестилите нападения над лекари и сестри и за допълнение към чл. 131 от НК.
На ухо
На срещата, за удивление на всички, присъстваше и един мастит търговец на мазут, отличник на пазарджишкия филиал с диплома 3,90, бивш вожд и учител на българското лекарско съсловие и фактически морален (а вероятно – и икономически, но кой да ти го докаже?) унищожител на БЛС.
Тъй като той над 10 години не е влизал в операционна зала и не е хващал скалпел, не вярваме да бе дошъл тук в качеството си на широко известен у нас и в чужбина именит български хирург. Придружаваше го неизменният му ординарец и оръженосец от Търговище, фамилията на когото винаги ни напомня песничката от незабравимото детство: “Имаме си пушки/ на папура дръжки.”
По едно време, с цялата си наглост, явно вече доста подпийнал (това поне ни е доказал, че си го може…), отличникът-нафтаджия се присламчи до официалната маса и пожела да чукне чаша с ексминистър Гайдарски (комуто едно време яростно искаше оставката). “Ти си Господин Никой, не те искам нито на масата си, нито да да пия с тебе”, отряза го големият наш хирург.
За всеобщо удивление, 120-те килограма тресяща се сланинеста плът на съществото, което срина авторитета на българските лекари и тяхната организация, не почувства и грам неудобство и не се надигна от стола, сякаш го бе купил.
То бива-бива дебели очи, ама чак пък толкова…
А представяте ли си какво щеше да бъде, ако не се бяхме инициирали Закона за допълнение към ЗСОЛЛДМ (в. “Български лекар”, бр. 9/2009 г), та министър д-р Евгений Желев не бе принуден чрез него да свика Отчетно-изборен Събор на 10 януари т. г.?
Ами че този филиален отличник-нафтаджия още щеше да си седи на председателския стол…
(Текстът е писан на 30 ноември, Андреевден.)
