Навършиха се 150 години от създаването на Българската екзархия, което възстанови целостта и легитимността на Българската православна църква.
По този повод искаме да припомним решителната й роля за спасяване на българските евреи. Ще цитираме част от историческото писмо на Светия Синод до министър-председателя Богдан Филов от 5 април 1943 г. (когато изобщо не е ясен резултатът от ожесточената война между два свята и всяко противопоставяне на лудия Форер може да има неприятни последици), в което четем:
“Основната идея, върху която се сложи този закон (“Законът за защита на нацията”, бел. ред.), бе расистката идея. Светият Синод своевременно уведоми правителството, че тоя принцип на расизма не може да бъде оправдан от гледище на християнското учение и че той е в противоречие с основната мисия на Христовата църква, в която всички, които изповядват вярата в Христа Иисуса, са еднакво ценни човеци – в Църквата “няма ни юдеин, ни елин; няма ни роб, ни свободен, защото всички вие в едно сте в Иисуса Христа (Гал., 3: 28). Затова Църквата настойчиво моли, в основата на Закона за защита на нацията да не лягат изключително принципите на расизма, а тия на духовната цялост и защита на нашия народ, като бъде той предпазен от идейни и верски разделителни влияния и от стопанско-финансово експлоатиране.
Нашият народ по душа и съвест, по ум и убеждение, не може да понася безправия, насилие и жестокости против когото и да било. Той не може да одобри онова, което сега се върши в нашата страна с еврейското малцинство. Неговата човешка и християнска съвест е смутена. И Светият Синод е усърдно молен от много страни – от добри и изпитани български общественици, от познати културни дейци и родолюбци, от български майки – да иска правда и човечност за еврейското малцинство в страната. Светият Синод на Българската църква не може да се откаже от тая божествена повеля и от тоя свещен дълг. Той е длъжен – по силата на евангелското учение за любовта към ближния, за състрадание и помощ към онеправданите и старадище, да дигне глас за защита и да умолява, наставлява и увещава да се прекратят или поне смекчат мерките срещу евреите изобщо. Божественият закон, който стои над всеки човешки закон, ни задължава повелително да не стоим равнодушни пред страданията на невинни човеци, от която и раса да са те. На такава евангелска и човешка основа поставя и мнозинството от нашия народ отношенията си към страдащото еврейско малцинство.”
Разбира се, в мъжествената битка на българския народ срещу смъртната опасност, надвиснала над нашите сънародници от еврейски произход, се включват зам.-председателят на НС Димитър Пешев (той ще бъде осъден от т. нар. Народен съд на дълги години затвор заради… антисемитизъм), писатели като Елин Пелин и Асен Разцветников, и, разбира се, най-важният човек в този момент: Цар Борис III. Именно той е главният спасител на 50 000 български евреи. Но, кой знае защо, не е официално почитан от тяхната организация “Шалом”.
Всеки има право да чете Евангелието както си иска.
Ала историческата истина никой не може да заличи!
