Сигурно съм рядък екземпляр.
Не защото смайвам с ум тълпата,
а защото имам странен дар –
аз съм жив детектор на лъжата.
Чуя ли фалшиви новини,
или властник с нов закон ни мами –
вътре в мен започва да звъни
някакво звънче в различни гами.
И лъжата соча с пръст – макар
да е скрита под дрънкулки разни.
Вече знам, че моят странен дар
най-напред бездарието дразни.
Дразни и умелите лъжци,
че пред мен лъжата не минава.
Нежелан съм и от други хитреци
в нашата окрадена държава.
Затова съм рядък екземпляр –
в мен лъжа не може да припари.
Жалко, че странят от моя дар
другите човешки екземпляри.
Георги КОНСТАНТИНОВ
ДВОЙНА БЕДА
Очите й –
две късчета студена синева
и бързо те ранява
с две ехидни фрази.
Наистина – какво по-лошо от това:
жена да те намрази?
Добрите спомени
изчезват без следа.
Защо това се случва –
нямаш си идея.
И може би е двойна твоята беда,
защото ти си още
влюбен в нея.
Георги Константинов
