Изключено е да си представим хирургията без анестезиологията? Както и българската анестезиология – без проф. Стоян Саев.
Вече 82-годишен, този достолепен колега не спира активната си обществена и съсловна дейност: макар и с патерици, не пропуска научна или културна проява. Неотдавна се видяхме на представянето на новата книга на д-р Петър Константинов – “Червеният капитализъм” и се заговорихме за любимата му специалност.
Тя води началото си от великия Пирогов – той употребява за пръв път у нас упойка с хлороформ (разбира се, през Руско-турската Освободителна война). По време на нашите войни за обединение към него се добавя и етерът.
Обезболяването се прилага от самите хирурзи. Но човекът, който пръв въвежда съвременната анестезиология у нас е чехът Антон Франц Червенаков (1908 – 1984, полиглот, владеещ 6 езика, сродник на големия художник Мърквичка), който е цяла епоха в българската медицина, защото не само полага основите на пловдивската хирургическа школа, но е основоположник и на урологията. По негово предложение към ИСУЛ се създава специалност по анестезиология (1956).
Далеч преди него, през 1876 г., бъдещият създател на оганизираното българско здравеопазване и пръв председател на БЛС д-р Димитър Моллов защитава в Москва докторска дисертация по общото обезболяване с хлороформ. А първата обща анестезия с апаратура е осъществена от бъдещия проф. Янко Добрев в Пловдив (1949).
Тогава още съвсем млад, д-р Стоян Саев (вече взел специалност по хирургия) цели 12 години помага в анестезиите и реанимациите както на проф. Червенаков, така и на всички най-видни наши професори-хирурзи от славния ИСУЛ (толкова безразсъдно разтурен от безкомпромисния жесток Малеев!). Малцина знаят, че той носи името на своя знаменит дядо Стоян Михайловски, осиновил невръстния му бъдещ баща-беглец от кланетата след разгрома на Илинденското въстание. Другият му дядо е д-р Никола Иванов, първият българин със специалност по хирургия, поставил основите на варненската хирургия.
Добре помни и Генерала на българската хирургия – проф. Коста Стоянов, който извършва множество първи за България сърдечни и гръдни операции, но умира доста млад, едва на 61 години, от остър токсичен хепатит. (В последните си дни в Правителствена болница, настоява за него да се грижат любимите му колеги – Чавдар Драгойчев и Стоян Саев.) В Комсомолск на Амур, където се е подвизавал и е спасявал стотици премръзнали местни жители и концлагеристи на болшевишкия режим, има улица “Д-р Коста Стоянов”; а в България – разбира се, ще се учудите ли? – не!!
Българската анестезиология, вече основана от проф. Антон Червенаков, получава мощен тласък именно от бъдещия проф. Стоян Саев, който не само специализира в Копенхаген и обучава десетки български анестезиолози, но и осигурява множество светила за времето си, които посещават ИСУЛ и провеждат курсове за квалификация (като създателят на АМБУ-то Хенинг Рубен и Чърчил Дейвидсън от Англия, Андерсен от Дания и др.). Въвежда изкуственото обдишване “уста в нос”, като през 1959 г., заедно с Рубен, извършват първото му в света масово проверяване от немедицински лица и доказват ефективността му.
Проф. Стоян Саев е създателят на организираното водно спасяване не само у нас (препоръчано е от СЗО като модел за останалите страни), дългогодишен председател е на БЧК. По негова и на д-р Петър Константинов идея, подкрепена от тогавашния началник на ВМА проф. Милан Петров е изграден паметникът пред ВМА на медицинските чинове, загинали във войните (те са над 1130!).
Скулптурата на скърбящата майка е дело на великия български склуптор Иван Лазаров, подарена е от сина му арх. Стефан Лазаров, който изработва и проекта на паметника. Именно пред него от 2005 г. насам на 15 август отбелязваме подвига на д-р Стефан Черкезов на създадения от нас, с подкрепата на ген. Стоян Тонев Национален ден на спасението.
Проф. Стоян Саев е създател (заедно с проф. Олег Хинков) и на компютризирането на хирургията и анестезиологията. С часове може да разказва за първите ни анестезиолози, негови съратници, много от които впоследствие се изграждат като водещи в своята област – Димитър Маджаров, Йордан Йорданов, Петър Абаджиев (създател на анестезиологията и реанимацията във Виетнам), Никола Фичев, Емил Стоянов, Ангел Бовянски, както и хирурзите Коста Стоянов, Станко Киров, Аршавир Дереджан.
Днес, когато анестезиолозите ни са намалели наполовина (от 1500 – на 750!!), живите легенди в тази толкова отговорна и напрегната област като проф. Стоян Саев са ни толкова нужни!
Да му пожелаем крепко родопско здраве и дълголетие!
От подготвяното за печат второ издание на
“Книга за българските хирурзи”
