Презрението и нескриваната омраза на Хитлер и обкръжението му към съветските народи, предимно – славянските и най-вече – Русия, е изразено в редица техни изказвания, толкова повтаряни и приповтаряни, че е трудно да се разбере кой ги е изрекъл пръв:
“Славянското семейство-зайци”; “Струпване на животни”; “180 млн смес от раси и народи, чиито имена са непроизносими и чията физическа същност е такава, че единственото, което може да бъде направено за тях, е да бъдат разстрелвани без никаква жал и милосърдие.”, Славяните Са това
Това прави опиянението от Властта, което не отминава нискоинтелигентните, докопали се до нея. Тя им действа като хероин: изведнъж се почувстват недосегаеми, богоизбрани, по-велики дори от Господ. За ариската раса;
Особено пострадват белорусите – 30% от тях загиват при нашествието на Вермахта. Синеоките рицари изпълняват зловещия План “Ост” – заграбването на територията им за жизненото пространство на Германия и превръщането им в безправни роби; изгаряне на селата, съсипване на градовете. Евреите и комисарите биват разстрелвани на място.
Най-ярък пример на нацистките безчинства е Хатин.
То има злощастието край него да бъде убит от партизани любимецът на Фюрера – Ханс Вьолке, гюллетласкач, първият олимпийски шампион на Германия по лека атлетика (от Олимпиадата в Берлин/1936). Всичките му 149 жители (в т. ч. 75 деца) са избити, а къщите им – изгорени. Спасява се само ковачът Камински, който в този момент не бил в него. Зверството е извършено от 118-ти полицейски батальон на бандеровеца Григорий Васюра и неколцина есесовци.
Този изрод Васюра (р. 1915) е украинец, учител (?!?), мобилизиран като лейтенант в Червената армия. Предава се в плен още на 28 юни 1941 г. и сам изразява готовност да сътрудничи на нашествениците. От януари 1943 до юли 1944 г. неговият батальон от бандеровци унищожава 627 села (по този начин лишавали белоруските партизани от базите им), вилнеят, грабят, убиват – и възрастни, и деца. Григорий собственоръчно разстрелва десетки евреи, партизани и техни помагачи, дори едно хлапе, осмелило се – от глад! – да бръкне в джоба на един от полицаите му. В престрелка с партизанския отряд “Чичо Вася” негов ротен командир е убит. Отмъщението се стоварва върху намиращи се наблизо невинни дървосекачи от близкото село Козыр – избиват 26 от тях…
След войната Васюра се прикрива, назначават го дори за директор в совхоз, получава и награди за добра дейност. И двете му дъщери стават учителки. Представя се за ветеран-свързочник, разказва на учениците им… спомени от фронта. Чак през 1985 г. е разобличен и изправен пред съда. Чул смъртната си присъда, изкрещява: “Да, аз изгорих вашия Хатин!”
Чудовищен повод за гордост.
Документалисти изготвят телевизионен филм за зверството и извършителите му. Дни преди да бъде излъчен, генералният секретар на Украинската компартия Щербицки го забранява: не бива да се подклажда неприязън между двата братски народа – украинскийт и руският. А да се заличава историческата памет бива ли? Нали най-страшни са тези, които я нямат? Нали целта е подобни варварства да не се повтарят?
Но пренаписването на историята си е стар навик на всички диктатори.
