Цитираме прословутото изявление на неотдавна избрания (без конкуренция!) от НС управител на НЗОК: “Трябва да запазим системата и да не обещаваме нещо повече, защото никой не очаква нищо повече.
” Звучи някак-си както Мечо Пух: “Колкото повече, толкова повече.” Как да тълкуваме подобно самодоволно изявление? Като “главозамайване от успехите” (по израза на Сталин)? Като отказ от призива на другаря Живков: “Качество, другари, качество!” Бидейки стар член и активист на БКП, управителят не може да не знае тези думи; нали навремето беше и кандидат-депутат в листата на самия Жан Виденов? После, когато председателят на БСП стана премиер, го назначи директор на Столичния РЦЗ (днес РЗИ), оттам – врид директор на УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ”, зам.-министър (в правителството на Кобургготски), зам.-директор на Центъра по хигиена и анализи, зам.-директор на ИАМН. Дялан камък! Чинно и кротко лъска стол след стол, без да е запомнен с нищо, без да е предложил или осъществил (това пък е абсурдно!) “нещо повече”, защото от него наистина “никой не очаква нищо повече”. Народът казва за подобни властимащи: “Ден да мине – самун да загине.”
Така, че изявлението на управителя-професор (къде преподава, има ли студенти?) напълно се покрива с неговите възможности и амбиции – ако така могат да бъдат наречени едничките му цели: да заема някакви длъжности, да разписва някакви бумаги, да си получава добрата заплатка и да набира стаж за пенсия. Има разказ на Салтиков – Щедрин, написан метафорично – за един шаран, който цял живот се е крил на дъната, в дупките и под водораслите, без да се показва навън, за да не го изяде някоя по-голяма риба; така доживял, здрав и читав, до дълбока старост, но никому неизвестен, без да остави и поколение.
Да, никой не очаква нищо повече, г-н професоре.
От тебе.
А белият ти самун ден след ден си загива.
Както и народът ни.
