Малцина знаят, че Иван Вазов е описал противоепидемични мерки през м. септември 1893 г. в очерка си “На карантина”. Тогава в цяла Европа върлува холера, има също огнища на вариола и петнист тиф. Вазов пътува с трен към , но преди Цариброд го спират и принуждават пътниците да слизат. Той описва премеждията си надълго и нашироко; ще цитираме само няколко негови израза:
“Карантинопазци” ги посрещат с “Ура!”; Дезинфектира ги “чиновник-църкател” – с “металическа тулумба с църкало-дезинфектатор” впръсква “миризлива карболка”; Отделят ги в 10-тина бели бараки “да не се съприкясваме с другите”; там провеждат “църкането”. И ги “църкат целите”: карат ги да се съблекат, та “църкат” и дрехите, и паспортите им.
“Запретено е събирането на нови пътници със стари. Ние сме опасни. Едно неприятно чувство свива сърцата ни; ние фигурираме като хора, може би заразени от холера. И приятели, и стражари странят от нас.”
Горните и долните дрехи ги дезинфекцират с парна баня, независимо от плата (а има и копринени дрехи).
Дезинфектират им куфарите и всички вещи “с карболка”. Разпределят пътниците по бараките. Докато спят, по лицата ги лазят полски мишки. Трябва да останат 10 дни, но още на втория идва съобщение от сръбския здравен министър, че ги освобождават. И мощно “Ура!” раздира простора. Карантината е снета.
127 години оттогава.
Как всичко в този свят се върти…
