В миналото си знаехме: Окръжните (днес – Областни) болници са “гръбнакът на здравеопазването” у нас. Наистина, там се извършваше качествена диагностично-лечебна дейност; там си карахме стажа за специалност; зав.-отделенията до един бяха местни величия. Системата “Семашко” осигуряваше абсолютно достъпна и безотказна помощ на всеки, без да заплаща и стотинка, без да си носи чаршафи.
Дойде Лукановата зима, всичко се срина.
После ни нагази прословутата “здравна реформа”, която обърна всичко с главата надолу. Добрите специалисти избягаха в новооткритите частни болници – и с пълно право, защото там получаваха по-големи доходи; всеки храни семейство.
Младите колеги трябва да ходят на специализации само в Университетските болници; обикновено – на свои разноски.
А в Областните болници останаха на доизживяване; нещо повече – почти всички работят след пенсионна възраст.
Така щяха да докретат до напускане поради биологични причини, докато изведнъж не избухна проклетата КОВИД-19-епидемия. Изпозаразиха се, започнаха да боледуват; най-лошото: вече 20 колеги отидоха в земята… В “Пирогов” заразените вече са 100 (краят на октомври!), за тях се разкрива отделен сектор; 10 са в тежко състояние…
Дойде нова заповед от МЗ: всички ЛЗ да заделят 10%, 20%, че после и 50% от леглата си за лечение на вирусната инфекция. А кой ще полага грижи – педиатри, офталмолози? Отговорът е: щом си лекар, ще трябва да се справиш. По принцип е така – но и сърдечни операции ли? По место дори закриват цели отделения (чухме дори за кардиологични: просто е невъзможно – а къде ще се лекуват инфарктите, аритмиите, стенокардиите?!) В Общинската болница на Велики Преслав са останали буквално шепа лекари (средна възраст 72 години!) и сестри (65); там с право отказват да разкрият КОВИД-легла. Да видим как ще ги накажат; и без това са си подали заявленията за пенсиониране. (Друг е въпросът, че за такива градчета е достатъчен и един МЦ, но смеят ли кметът и общинските съветници да закрият болничката си?)
Набират се и доброволци – студенти от горните курсове. Пази, Боже… Значи: няма да ходят на лекции, ще ги слушат он-лайн, за да не се заразят. А може да се навират при инфекциозно болните. Кой ще отговаря на родителите им, ако с тези добри деца стане нещо?
Забраната за планови операции изобщо не е правилна. Тя допълнително ще подплаши пациентите.
Въпросът има и още едно пренеприятно измерение: финансовото. От дълги години заплатата на колегите и сестрите се формира от българското чудо невиждано: клиничните пътеки. Няма ли пациенти – няма и възнаграждение. Какво ще прави неадекватната НЗОК?! Твърде вероятно е да не се проведе и Извънредният Събор за обсъждане и приемане на НРД/2021. И тя, както обикновено, ще действа както й е изгодно.
Тежки, свръхтежки времена идват, колеги и пациенти…
Така е, когато бяха пропуснати поне 20 години за реформирането на системата, за подсигуряването й със специалисти, за задържането на лекарите. Примерът с Унгария е повече от ясен: Виктор Орбан повиши неколкократно възнагражденията им и задържа хората в тяхната страна.
Но той е родолюбец.
Това понятие известно ли е на нашите, божем, държавници и политици?
