В Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ се състоя премиерата на второто издание на романа „Ilussio magna“ (Изд. КЛМН ЕООД, 2020) на проф. Златимир Коларов, по който братя Калинови заснеха игралния филм „Пепел върху слънцето“.
Те са и съсценаристи на филма. Директорът на библиотеката доц. Александрова поздрави присъстващите, проф. Коларов и актрисата Силвия Петкова, изпълняваща главната роля във филма, прочетоха части от романа, книгата бе представена от Анжела Димчева – литературес критик, журналист и поетеса. Премиерата бе открита от Славчо Николов и Атанас Пенев от група Б.Т.Р. с песента „Няма връщане назад“ и закрита със саундтрака на филма песента „Равносметка“. Авторът и присъстващите споделиха, че се получи приятно и емоционално арт изживяване, за което допринесоха безспорно артистичното присъствие на Силвия Петкова, задълбочената рецензия на Анжела Димчева и емоционалното изпълнение на Славчо и Наско от Б.Т.Р., и на прочетените текстове от книгата, разбира се. Книгата може да се поръча по интернет или в книжарниците на „Хеликон“, филмът ще бъде по екраните от 30 октомври.
Текст от книгата:
…Седях на пейката, скован от болката в гърдите, без да знам колко време беше минало. Беше тихо и пусто, все едно че Петя никога не беше идвала, все едно че никога не я имало… „Зрителни халюцинации…“ – спомням си Професора. Има нещо, което показва, че Петя току-що е била до мен, че я има… – вкопчих се в тази мисъл като удавник в сламка – ръцете ми вече не треперят! Но Професора каза, че с времето треморът ще отзвучи от само себе си… Има още нещо – задъхах се от радост – РОЗАТА! Наведох се и напипах бодлестото ù стъбло. Вдигнах я. Стъблото ù беше скършено. Но това не е ли розата, която откъснах сутринта от храстите около алеята на път за пейката, за да я занеса вечерта вкъщи? ТОВА МОЯТА РОЗА ЛИ Е, ИЛИ Е РОЗАТА НА ПЕТЯ? Затворих очи и се опитах да си спомня как изглеждаше розата, която Петя постави в ръката ми. И осъзнах, че животът е една огромна илюзия, изтъкана от хиляди самозаблуди, от безброй зрителни и слухови халюцинации, плод на нищожните ни, неосъзнати, противоречиви чувства, след които вървим сляпо и се лутаме като мравки, тръгнали да търсят мравуняка след дъжд, защото ако се отърсим от илюзията и осъзнаем истината, няма да има за какво да живеем после…
(…)
Последното, което си мисля, преди да се завърна в стаята при моите събратя по съдба, е, че МАЙКАТА, БАЩАТА И КЪЩАТА, УЧИЛИЩЕТО, ПРОФЕСИЯТА И СЪПРУГАТА, по-късно ПРОФЕСОРА И ПЕЙКАТА И ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СЛУЧИ В ПАРКА В ОНЗИ ОТМИНАЛ ДЕН ПРЕДИ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, всъщност са били СТЪПАЛАТА, по които съм се изкачил (или е трябвало да се изкача по силата на предопределеното от съдбата), за да стигна до истината, че и в най-трудния момент до теб има някой, който е готов да ти подаде ръка, за да те измъкне от бедата, независимо дали го виждаш до себе си, заслепен от болката и накърнените си чувства. И тази наглед проста истина, която подминаваме с насмешка, защото изглежда в очите ни незначителна и дребна, най-често става наша съдба и предопределя живота ни изцяло независимо дали вярваме в нея, или не.
Редколегията поздравява Проф. д-р Златимир Коларов, носител на наградата „Проф. К. Чилов“ с новата му книга!
