Под този надслов се провежда протестен митинг пред МС, организиран от “Отровното трио”; там ще бъдат наредени и празни легла. Подтекстът е ясен: легла има бол, и в болниците, и в хотелите – но има ли персонал да се грижи за приетите на тях пациенти? Защото всеки си има легло вкъщи. И за лечението им трябва не само пружина и дюшек, а персонал!
Нищо няма да се получи от увеличението от 10 на 20% на леглата за Ковид-пациенти в големите болници; в някои от тях – дори на 50%. Поради същата причина: няма лекари, още по-малко – сестри, които да работят тази опасна дейност.
Първа градска болница “Св. Мина” изцяло ще е само за Ковид. Но в нея, доколкото ни е известно, има само един близо 40-годишен аспиратор; дори и да греша в бройката, пак е нещо подобно; но – най-важното- няма нито един анестезиолог! Това ми каза анестезиолог от голяма пловдивска болница, вече над 65-годишен, който е напуснал 3-4 месеца преди датата за пенсиониране. Ето какво ми сподели той: “Страх ме е! Не ни осигуряват никаква защита. Само хирургични маски и ръкавици, но не и цялостно облекло. Няма да си рискувам живота.”
Помним проблема. През март-април Борисов и Ананиев тържествено го обещаваха за всички лекари и сестри.
Да, но щедрите обещания не спират коварния вирус. Бройката на заразените от него медицински кадри надхвърли 1000. Починаха 23 лекари. А бурята се разраства, вече става ураган.
Всеки, който проследява в. “Български лекар” знае колко предупредителни тревожни писма сме пращали до всички досегашни министри, от самото му излизане през 1993 г. досега: държавата да отпусне много повече бройки и да финансира специализацията на анестезиолог-реаниматори, хирурзи, инфекционисти, вирусолози, патологоанатоми, невролози, педиатри, и чувствително да увеличи заплащането им. Глас в пустиня. Хорицата гледат да си избутат няколкомесечния мандат криво-ляво, без сътресения, пък следващият да му мисли.
Нито с персонала се справиха, нито с толкова дълго обещаваното електронно здравеопазване; рухна и шумно пропагандираната им Здравна карта.
Сегашният министър наследява много тежко положение, оставено му от счетоводителя Ананиев.
Макар и с голямо закъснение, би следвало да действа преди всичко за поне частично проясняване на проблема с кадрите, които решават всичко, както е казал неведнъж цитираният от нас Джугашвили.
