Макар и трудно, стъпка по стъпка, медиците разбират странностите на “проклетия китайски внрус” (изразът е на Тръмп): поразява кръвта, белия дроб, имунната система. Според нас, не отминава и мозъка.
Ето какво четем във ФБ; подписано от някой-си Цветан Фиков, определящ се като журналист (днес всеки, който знае азбуката и пише дневник и писма на гаджето, се смята за журналист, публицист и писател):
“Предлагам да се отказва лечение на хора, отказали да носят маски. Преди да те приемат в болница, да ти направят бърз преглед на профила ти в социалните мрежи. Ако си се изказвал против носенето на маски и за теб вирусът е измислена конспирация, оставят те да се лекуваш с Фейсбук.”
Направо – умопомрачително. Ама защо толкова малко наказание, драги Цецко? Такъв престъпник направо го уволняваш от работа, спираш надбавките на децата му и принуждаваш жена му да подаде заявление за развод. А защо не се върнем към методите на римските императори спрямо християните: изнасилване насред Колизеума, хвърляне на лъвовете, посичане на непокорната глава. Или на Торквемада, повелителя на Светата Инквизиция: изтръгване на езика, чупене на костите, нахлузване на нажежени железни обувки. Или методът на Кас спрямо 6 000 пленени бойци на Спартак: разпъване на кръст. Ще е въздействащ и любимият прийом на граф Дракула: набиване на кол; по избор – през ребрата или долното отвърстие. Избори – наспорил Господ.
Не всички борци против вируса са толкова снизходителни като въпросния Фиков.
Един бивш служебен здравен министър-анестезиолог (ще бъде запомнен единствено като разказвач на вицове) прокле всеки, който отрича съществуването на вируса със смразяващото: “Господ да го убие!”. Същата клетва, прилягаща само на циганка (пардон – ромка) на пазар изръмжа относно лошите сънародници, които не желаят оздравяването на Премиера и… най-високопоставената особа в парламентарната ни република, раздавачката на стари килими, която завинаги ще остане в славната българска история с прозвището ПКП.
Наистина, не може да има спор в научните среди: КОВИД-19 жестоко и неспасяемо поразява сивото мозъчно вещество…
Бедни ми, бедни народе, кой те в таз робска люлка люлее…
