Случаят с двамата починали по стъпалата на болницата пациенти е наистина потресаещ и недопустим, както го определи министърът. Всички знаем за възникналите проблеми в нашето здравеопазване: огромна заболеваемост и остър персонален недостиг.
Но откакто преди 20 години в Медицината нахлу Търговията, ясно виждаме срив в духовността, човеколюбието и емпатията (по-нататък ще употребявам чистата българска дума съчувствие). Гоненето на печалби навлезе дори и в Университетските болници, които станаха Търговски дружества, и нашите професори не са виновни, защото те имат за първа задача, поставена им от изпълнителните директори: да покриват клиничните пътеки и да носят приходи, отколкото да обучават студентите. Това направи нескопосаната реформа на един зъболекар, в чиито ръце не е умрял нито един човек, но беше възнаграден с втори министерски мандат, макар и служебен.
Безспорно, квалификацията, опитът и съвременната апаратура са от огромно значение за диагностично-лечебния процес.
Но не – и без човеколюбие и съчувствие към пациента; неразривни качества от поведението на Лекаря, които стават все по-дефицитни.
Именно възпитанието в човеколюбие, съчувствие и духовност би трябвало да бъде неотделима част от обучението на студентите и младите колеги, дори – ако искате – да влезе като неотделим първи въпрос в кандидат-студентските изпити. Тази тема би следвало да залегне и в целите на БЛС – така, както предвиждахме, когато го възстановявахме още от 1988 г.
Нашите студенти не знаят имената и на великите предшественици и първостроители на българското здравеопазване, от чийто живот и дело успешно биха могли да се учат (професорите Васил Моллов, Константин Чилов, Параскев Стоянов, Стоян Киркович и пр.; при неотдавнашното провеждане на 23-тите Чилови дни нито един от 10-тната млади лекари от Болница “Надежда”, които дойдоха, не беше и чувал за него). Да познават, също така, и Етичния устав, и да полагат изпит по него и по дисциплината “Човеколюбие, сучувствие и духовност”, която може да бъде въведена в учебния процес с 3-4 часа и от самите ректори, без да се иска съгласие от МОН и със съдействието на МЗ и БЛС.
