На тази тема през м. март 2004 г. незабравимият Дон Кихот акад. Чудомир Начев проведе в Големия салон на БАН един от обичайните си съботни симпозиуми /под № 158!/.. Ето какво съм записал:
“Има ли виновни за грешките, които тази “реформа” сътвори? Ще останем ли съпричастни към трагедиите на болните хора, които тя им създаде? Каква е ползата от нея за българския народ? А за работещите в здравеопазването?”„
Преди години Джо Асфал, тогавашният председател на Европейското бюро на СЗО, заяви, че организацията на здравеопазването у нас е на много сериозно ниво, обърната е към социалната политика. Ниското качество и напрежението в нея се дължаха предимно на финансирането й. Доколко я промени “реформата”?
Тя започна със създаването на ОПЛ. Имахме ли ги, бяха ли подготвени за тази широкообхватна отговорна дейност? На практика в тази група влязоха хора с най-различна подготовка, характер и стил на работа. Неравномерността в подготовката им създаде много проблеми на здравната система. Неподготвен ОПЛ – това вече е сериозен проблем! Нашето медицинско образование беше ли ориентирано към тази водеща специалност, за да обучи тези колеги така, че да не нанасят вреда? Не винаги диагнозите са вярно и точно решение. Нужно е някой да изчисли процента на неточните начални диагнози, защото те водят до натрупване на редица терапевтични проблеми. Що се отнася до обема текуща документация – за нея се отделя недопустимо много време за попълването й, може би половината от времето на лекаря. Кому е нужна тя – за отчетността или за качеството на лечебния процес?
Документацията в болниците също е нопоносимо тежка; попълването й също отнема до 50% от времето на лекаря. Болницата стана финансова институция и страхът е не дали тя работи добре за здравето на хората, а дали няма да излъже Касата.
Реалният резултат от реформата е следният: тълпи от болни, които връхлитат болниците в изключително тежко състояние. А КП не покриват реалните разноски.
Сериозно изоставаме в профилактиката. А тя е инвестиция в бъдещето. Само след 5 години разноските в здравеопазването ни ще се удвоят; с профилактиката може да се извършват чудеса. Защо не се набляга на нея, на здравната промоция – още в училищата?”
Големият салон на БАН бе препълнен – както винаги на симпозиумите на “Чудото”, както всички наричахме непрежалимия акад. Чудомир Начев. Но не помня някой от присъстващите високо да отговори на въпроса, който той постави като тема на конференцията…
Няма да отговоря и аз, 17 години по-късно. Вече се уморих да повтарям едно и също: няма здравна промоция /просвета/, профилактика, кадри /не толкова лекари, колкото сестри!/, внимание към дефицитните специалности, коригиране на КП, честно остойностяване, човеколюбие.
Медицината ни вече не само стана бакалска, но и политическа и проправителствена. И пренебрегва пациента, който би трябвало да е в центъра на вниманието й.
Уви, така е в цяла Европа.
