“Ако искате да станете истински лекари, не мислете за слава, почести и звания. Лекарят има само една основна и неотменима цел: болния и неговото спасение. Това е смисълът на нашата професия.
Сражавайте се за всеки човешки живот! Както бихте се сражавали за собствения си живот. Докрай! До последния предел на силите и съзнанието си и до последното издихание на умираещия.
Бъдете готови да минете дори отвъд възможното, за да съхраните живота на човека!”
Проф. Богоя Юруков, основният съзидател на ВМИ, днес Медицински Университет – Пловдив
Обсъждане. Какво може да се добави към тези вълнуващи думи на един от най-обаятелните ни учители? Как да го забравим ние, младите студенти? Този обаятелен възнисък пълничък мъж с излъчване на древногръцки мъдрец, вечно забързан към някой болен за консултация /тогава консултациите не се плащаха и стотинка!/ винаги се спираше, когато ни видеше, да ни поздрави със сваляне на меката шапка и да ни зададе някой закачлив въпрос. Всяка сряда ни събираше в “Бумбарника” на “Тримонциум” на печени шарденчета, да си побъбрим, да чуем напътствията му. Още се укорявам: защо не го записвах?! Нали казаното отлита, написаното остава?
Ние, възрастните възпитаници на славния и любим ВМИ “Ив. П. Павлов” сме щастливи, че познавахме този пловдивски Хипократ!
Проф. Богоя Юруков е феномен в българската медицина и гордост за Пловдивския медицински факултет.
Още преди много години ние студентите-медици в цяла България учехме от класическия голям учебник на проф. Алекси Пухлев и проф. Юруков “Терапия на вътрешните болести” – и досега пазя тази книга.
Богоя Юруков е универсалист, от него има и учебник по Медицинска статистика.
—Вечна памет на тези наши учители!
Проф. Веселин Борисов
